Определение № 514 от 01.07.2014 г. на ВКС по д. № 3343/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 и 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма]- [населено място] срещу въззивното определение на Окръжен съд Велико Търново по ч.гр.д. №110/14 г., с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на искането на касатора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу [фирма], [населено място] и са присъдени разноски от 231 лв. – държавна такса за въззивната частна жалба. Частната касационна жалба е недопустима в частта, насочена срещу въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане в заповедното производство. Според т.8 от ТР №4/18.06.14 г. въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В частта за разноските въззивното определение е постановено за първи път от въззивния съд и подлежи на обжалване / мотиви към същата точка от ТР №4/14 г., ТР №6/13 г., точка 24/. Частната жалба срещу тази част от определението обаче е неоснователна. Държавната такса за въззивно обжалване на първоинстанционното разпореждане е присъдена в размер на ½ от дължимата за издаване на заповедта – чл.12 и 18, ал.1 от Тарифа за държавните такси по ГПК. В този см. е практиката на ВКС – напр. опр. по ч.т.д. №4698/13 г. на първо т.о. За присъдените в полза на държавата суми се издава служебно изпълнителен лист – чл.405, ал.5 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение