Определение № 9376 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9410/2025 г.

Постъпила е частна жалба от Сдружение „Съюз за стопанска инициатива“ със седалище в гр. София, чрез адв. Драгиев, срещу Определение №23949 от 11.07.2025г. по адм. дело №5322/2025 г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е оставена без разглеждане подадената от сдружението жалба срещу Решение №276 от 02.05.2025г. на Министерския съвет на Република България(МС на РБ) и съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на АССГ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. В срока по чл.232 АПК е постъпило възражение от МС на РБ, чрез юриск. Иванова, с което се настоява за оставяне в сила на обжалваното определение. Претендират се и разноски. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледан по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство, първостепенният съд е приел, че същото е недопустимо, тъй като е прието от една страна, че решението на МС на е акт по см. на чл.21 ал.1, чл.65 или чл.75 АПК, а от друга – не е наличен и пряк правен интерес за неговото оспорване на жалбоподателя. Настоящият състав на касационна инстанция намира така формираните изводи в обжалваното определение – за законосъобразни. Съдебното производство по делото е било образувано по оспорване на Решение №276 от 02.05.2025г. на МС на РБ, с което на основание чл.4 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта е приет Национален план за действие по заетостта през 2025г.(т.1), определено е как да се изпълняват посочените в плана оперативни цели и мерки(т.2), да се разходват средствата по проект „Красива България“ за 2025г., а също така е възложено на Министъра на труда и социалната политика цялостната организация и контрол по изпълнението на плана по т.1(т.4). Настоящият състав на касационната инстанция намира, че на първо място е необходимо да се отбележи, че при служебна проверка в деловодната система на ВАС на РБ(публично достъпна) се установява, че сдружението е входирало отделно оспорване и срещу приетия с акта на МС на РБ Национален план за действие по заетостта през 2025г., като е поискало отмяната му като незаконосъобразен. Образувано е било адм. дело №5993/2025г. по описа на VI-то отд., което понастоящем е все още висящо. Доколкото по последното дело е атакуван самият Национален план, а пред АССГ е атакувано решението на МС на РБ, с което той се приема, то по арг. от Тълкувателно решение №3 от 25.07.2023 г. на ВАС по т. д. № 5/2022 г., ОСС, І и ІІ колегия(т.2), се обосновава извод, че актовете на МС на РБ, с който се приемат други актове – постановления, решения или заповеди, нямат самостоятелно съществуване, а са само форма, външна страна, която гарантира законосъобразност, но не говори за вътрешно същинско съдържание, права и задължения, произтичащи от волеизявлението. Ето защо на проверка подлежат именно приетите с тези актове други актове – нормативни, общи или индивидуални. В случая на проверка би подлежал приетия национален план по чл.4 ал.2 от ЗНЗ, ако разбира се същият представлява правен(юридически) акт, попадащ в обхвата на уредбата на контрола за законосъобразност, регламентирана в АПК. Доколкото в случая е налице производство по оспорване на самия Национален план, то образуваното отделно такова срещу акта, с който той е приет, са явява недопустимо и на това отделно основание, тъй като при допустима преценка срещу първия акт (по адм. дело №5993/2025г.), имплицитно ще се прецени законосъобразността и на решението на МС на РБ, с който той е приет. Изцяло се споделят от настоящия касационен състав и развитите от първостепенния съд други аргументи за недопустимост, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав за оставяне в сила на атакуваното определение на съда от 11.07.2025г. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение