Определение № 50005 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3573/2021 г.

По делото са постъпили Молба от Р. Д. Д. (лично и в качеството й на пълномощник на Д. С. Д.), регистрирана с вх.№ 509981 от 14.12.2022 г. (подадена по пощата с пратка PS 5968 000ВМ8 Е от 13.12.2022 г.) и Жалба от Р. Д. Д. (лично и в качеството й на пълномощник на Д. С. Д.), регистрирана с вх.№ 509978 от 14.12.2022 г. (подадена по пощата с пратка PS 5968 000ВМ7 D от 13.12.2022 г.), като по повод направените с молбата и жалбата искания настоящият състав на съда намира, че следва да се изложи следното: Към момента на образуването на гр.д.№ 3573/2021 г. по описа на ГК на ВКС, във всяка от трите колегии на ВКС се прилага единна номерация за делата, подлежащи на разглеждане от съответната колегия - т.е. в рамките на Гражданската колегия има само едно дело с № 3573/2021 г. След постановяването на разпореждането за образуване на делото (л. 93) е проведен случаен избор с автоматичен начин на разпределение, удостоверен с Протокол от 14.09.2021 г. В резултат от този избор за съдия-докладчик е определен съдия от Първо гражданско отделение. Това е причината, поради която делото се обработва от деловодител, административно разпределен като служител в Първо гражданско отделение на ВКС, съответно - в титулната част на всички изпращани до страните съобщения се отбелязва, че са изготвени от ВКС, ГК, 1-во г.о. Това положение се запазва, независимо от последващи персонални промени в конкретния съдебен състав, на когото е възложено да се произнася по искания, постъпващи по делото. Такива промени са настъпили най-напред в резултат от постановения отвод на първоначално избрания съдия-докладчик и членовете от неговия постоянен състав (л. 94-95). Това е станало причина на 01.10.2021 г. да бъде проведен нов случаен избор с автоматичен начин на разпределение (л. 97), в резултат от което е избран настоящият съдия-докладчик, разпределен да правораздава във Второ гражданско отделение. Съответно – в титулната част на съдебните актове, постановени след 01.10.2021 г., се изписва, че са постановени от състав на ВКС, ГК, Второ гражданско отделение, но това с нищо не променя статута на делото, което продължава да носи първоначално определения му номер, който е уникален в рамките на Гражданската колегия на ВКС, а деловодно се обработва от служител в Първо гражданско отделение на ВКС. Последната персонална промяна е свързана с пенсионирането на съдия Емануела Балевска, на чието място в съдебния състав е възложено да участва съдия Пламен Стоев. Настоящият състав на съда констатира, че, съгласно отбелязаното в Разпореждане № 432 от 14.09.2021 г., с което е образувано гр.д.№ 3573/2021 г., и двамата молители са освободени от задължение за внасяне на държавна такса за разглеждането на молбата за отмяна, регистрирана в служба Регистратура -2- на ВКС с вх.№ 3659 от 21.05.2020 г. (с пощенско клеймо от 20.05.2020 г.). Постановеното освобождаване на молителите от задължението за внасяне на държавна такса разпростира своето действие както по отношение на разглеждането на молбата за отмяна с вх.№ 3659 от 21.05.2020 г., така и по отношение на останалите искания, заявени от молителите в рамките на настоящото гр.д.№ 3573/2021 г. по описа на ГК на ВКС. Ето защо не се налага произнасяне по същество по искането им за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за разглеждането на частната жалба с вх. № 509450 от 23.11.2022 г. (подадена по пощата на 22.11.2022 г.), заявено със самата частна жалба и поддържано с Молба вх.№ 509981 от 14.12.2022 г. и Жалба с вх.№ 509978 от 14.12.2022 г., като такса няма да бъде изисквана. С частната жалба с вх. № 509450 от 23.11.2022 г. е заявено и искане на двамата жалбоподатели „да бъде допуснат особен представител”. Съдът квалифицира това изявление като искане по чл. 95 ГПК във връзка с чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ за предоставяне на правна помощ посредством осигуряването на процесуално представителство от адвокат без молителите да заплащат за адвокатската защита. Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Освобождаването на Р. Д. Д. и Д. С. Д. от задълженията за заплащане на държавни такси по настоящото дело е предпоставено от приетото за установено, че същите не разполагат с достатъчно средства за посрещането на такъв разход, поради което настоящият състав намира, че не следва да събира допълнителни доказателства във връзка с установяването на предпоставката дали двамата разполагат със средства за заплащане на адвокат. Предоставянето на правна помощ обаче не е безусловно следствие от изявеното желание на страната, за която е установено, че не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Необходимо е още да е налице и предпоставката интересите на правосъдието да изискват това. В настоящия случай исканата правна помощ, ако бъде допусната, ще се сведе единствено до процесуално представителство в производството по обжалване на Разпореждане № 50148 от 28.10.2022 г. (с което е върната „частна касационна жалба” с вх.№ 508235 от 13.10.2022 г., подадена по пощата на 12.10.2022 г. от Р. Д. Д. – лично и като пълномощник на Д. С. Д., която е насочена срещу постановеното по настоящото дело Решение № 60170/2021 от 12.09.2021 г.). Съгласно чл. 279 ГПК във връзка с чл. 274 ГПК разпорежданията се обжалват с частна жалба, а съгласно чл. 278, ал. 1, изр. 1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Това означава, че нито страните, нито пълномощниците им ще пледират устно пред съда. Наред с това, съгласно ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, като и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а изложените конкретни оплаквания срещу обжалваното определение имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. Постановките на ТР № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК са приложими и в производствата, развиващи се по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС, което означава, че следващият тричленен състав на ВКС ще провери правилността на обжалваното Разпореждане № 50148 от 28.10.2022 г. от гледна точка съответствието му с изискванията на закона, дори и при отсъствието на конкретни оплаквания в подадената частна жалба с вх.№ 509450 от 23.11.2022 г. (подадена по пощата на 22.11.2022 г.), а в случая частната жалба съдържа подробно изложение. При тези констатации настоящият състав намира, че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ на Р. Д. Д. и Д. С. Д. под формата на безплатна адвокатска защита в производството по обжалване на постановеното по настоящото дело Разпореждане № 50148 от 28.10.2022 г., поради което заявените от двамата искания по чл. 95 ГПК следва да бъдат оставени без уважение, при това без да се обсъжда дали в случая е налице отрицателната предпоставка, предвидена с разпоредбата на чл. 24, т. 2 ЗПП. Воден от изложеното, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия