Определение № 306 от 17.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 244/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на „Импресия ЕООД за изменение на решение №78 от 24.06.2019 г. по т.д.№244/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, в частта за присъдените в полза на „Айс Лайн А.М.” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., чрез отмяната на решението в тази му част, поради липса на доказателства за реалното заплащане на разноските, евентуално чрез намаляването им до размер от 300 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия. Ответникът по молбата „Айс Лайн А.М.” ЕООД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. В производството по т.д.№244/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, образувано по подадена от „Импресия” ЕООД молба за отмяна на влязло в сила решение, ответникът „Айс Лайн А.М.” ЕООД е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, в който се съдържа изрично отбелязване, че уговорената сума е внесена изцяло в брой при подписване на договора. В този смисъл доводите на молителя, свеждащи се до липса на представени доказателства за реално плащане, се явяват неоснователни. От друга страна, за искането на ответната страна за присъждане на разноски /направено в отговора на молбата за отмяна/ и за претендирания размер /посочен в списък по чл.80 от ГПК/, молителят е бил уведомен чрез връчване на преписи от находящите се по делото отговор и списък по чл.80 от ГПК, осъществено през м.11.2018 г., преди провеждане на откритото съдебно заседание по т.д.№244/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, в което е даден ход на устните състезания. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание, но крайният срок за упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В случая искането по чл.78, ал.5 от ГПК е направено едва в молбата по чл.248 от ГПК, поради което е несвоевременно, а в светлината на изложеното, молбата за изменение на решението по делото в частта му за разноските се явява неоснователна. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение