Определение № 60235 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2439/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. Г. Г. за отмяна на решение № 3960 от 5. 06. 2017 г. по гр. д. № 4160/2015 г. на Софийски градски съд, І ГО, 10 състав. В молбата се твърди, че Г. е узнала за постановеното срещу нея решение по гр. д. № 4160/2015 г. на СГС в края на месец август 2021 г., след образуване на изпълнително дело № 2136/2021 г. на ЧСИ М. П., когато била уведомена от банков служител за запориране на вземането й по банкова сметка. Молителката поддържа, че в нарушение на процесуалните правила е била представлявана от адвокат, назначен за неин особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Излага подробни съображения за отсъствието на предпоставките по чл. 47 ГПК за назначаването му. Въвежда и твърдения, че вследствие на нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана, като се позовава на процесуалното поведение на назначените й в производството особени представители и на нередовното връчване на изпратеното до нея съобщение за постановеното от въззивния съд определение за спиране на производството по делото – протоколно определение от 10. 12. 2019 г. по гр. д. № 2406/2019 г. на Софийски апелативен съд. Молителката прави искане за снабдяване със съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от СО, район Сердика с удостоверение за постоянен и настоящ адрес на Д. Г. Г., ЕГН [ЕГН], както и за допускане на един свидетел при довеждане за установяване на обстоятелствата дали Г. е посещавала адреса [населено място], [улица], ет. 6, ап. 39, колко често го е посещавала и какви са били отношенията й с Д. Г.. В постъпилия отговор на молбата от насрещната страна „Юробанк България“ АД се изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна. Ответникът по молбата поддържа, че исканията по доказателствата на насрещната страна са неоснователни. Върховен касационен съд, Търговска колегия, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира следното: Молбата за отмяна има за предмет влязло в сила съдебно решение, с което молителката е осъдена да заплати дължими суми по договор за банков кредит, сключен с ответната по молбата банка. С оглед подаването й на 14. 10. 2021 г., заявения от молителката момент на узнаване за решението – края на месец август 2021 г., удостовереното в приложеното към молбата писмено доказателство /молба за образуване на изпълнително дело/, че изпълнителното дело за събирането на вземането към молителката е образувано на 19. 08. 2021 г., и липсата на данни молителката да е узнала за решението в момент, предхождащ визирания, е спазен преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата съдържа изложение във връзка с въведените основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК и са спазени изискванията по чл. 306, ал. 1 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК. С оглед изложеното настоящият състав намира, че следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането на молбата. Следва да бъде издадено поисканото от молителката съдебно удостоверение, както и да й бъде допуснат един свидетел при довеждане за установяване на посочените обстоятелства във връзка с твърденията й по молбата за отмяна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия