Определение № 2161 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1630/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Х. Юмер от [населено място], Община Руен, подадена чрез пълномощника адв. Матев, срещу определение № 3142 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело № 2128/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Удостоверение за търпимост № 197/20.10.2022 г., издадено от главния архитект на Община Руен и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът – главният архитект на Община Руен, в срока по чл. 232 от АПК, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на Х. Юмер срещу Удостоверение за търпимост № 197/20.10.2022г., издадено от главния архитект на Община Руен, с което по заявление на Д. Смаил на основание § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби /ПР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е призната за търпима „Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 84.490 кв. м.“, находяща се в УПИ IV-90, кв. 12 по плана на [населено място], Община Руен. За да постанови оспореното определение Административен съд – Бургас е приел, че оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 4 от АПК, тъй като на обжалване подлежи единствено отказът за издаване на удостоверение за търпимост, а издаденото в настоящия случай удостоверение не поражда права или задължения и не засяга правната сфера на трети лица, какъвто е жалбоподателя, в качеството си на собственик на съседен имот. Определението е валидно, допустимо и правилно. Удостоверението за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ се издава във връзка с извършването на правна сделка с предмет конкретен строеж, за който се приема, че е търпим. Удостоверението за търпимост има доказателствена сила само в нотариалното производство съгласно § 16, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Извън това производство този акт не поражда, нито удостоверява права или задължения, включително относно търпимостта на строежа. Страни в производството по издаване на удостоверение за търпимост са лицето, направило искането и административният орган. Поради това на оспорване пред съда подлежи само отказът на органа да издаде удостоверение за търпимост, а положителният акт, като благоприятен за заявителя не подлежи на обжалване. В тази връзка законосъобразни са изводите на съда, че удостоверението за търпимост не засяга права и законни интереси на трети лица - собственици на съседни имоти и не рефлектира негативно в правната им сфера, поради което същите не са легитимирани да оспорят този акт. В случая жалбоподателят Х. Юмер е собственик на съседен имот и се явява трето лице по смисъла, изяснен по-горе, поради което за него не е налице правен интерес от обжалване на издаденото удостоверение за търпимост. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,