Определение № 4225 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 2, във вр. с чл. 158, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Ш. С. Ш. от [населено място], общ. Бяла Слатина, обл. Враца, чрез представител по пълномощие – адв. П. Петкова от Адвокатска колегия – Русе против Определение № 241/10.02.2026 год., постановено по административно дело № 30/2026 год. по описа на Административен съд – Враца. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на това твърдение е оспорен извода на административния съд, че иницииралата първоинстанционното производство жалба е нередовна, поради незаплащане на дължимата държавна такса в размер на 5,11 евро. От страна на оспорващия е заявено, че жалбоподателят не е получавал и не е подписвал разпореждане по административно дело № 30/2026 год., с което да му е указвано задължението за заплащане на държавна такса по делото. С оглед така заявеното твърдение е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Във връзка с предоставената възможност, ответникът – началник на РУ - Бяла при ОДМВР – Русе не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Враца е образувано по повод жалба от Ш. С. Ш. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0247-000098/08.12.2025 год., постановена от началник на РУ - Бяла при ОДМВР – Русе. С оспорения административен акт, против Ш. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, б. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е вписано и отнемане на СУМПС [номер]. По повод постъпилата жалба, с разпореждане [номер]/26.01.2026 год., постановено по административно дело № 30/2026 год., състав на Административен съд – Враца е оставил жалбата без движение, като е указал на оспорващия – Ш. С. Ш. в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса в размер на 5,11 евро, равняваща се на 10,00 лева по сметка на съда и с допълнителна молба да представи доказателства за това. Изрично е указано, че при неизпълнение на дадените указания и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, производството по делото ще бъде прекратено. По делото е приложено съобщение, от което се установява, че така постановеното съдебно разпореждане е връчено лично на жалбоподателя – Ш. С. Ш. на 29.01.2026 год., за което същия е вписал собственоръчно имената си и е положил подпис, удостоверяващ получаването. В указания от съда 7-дневен срок, който е изтекъл на 05.02.2026 год., жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда, като по делото не са приложени писмени доказателства, удостоверяващи внесената държавна такса. С оглед на това, с Определение № 241/10.02.2026 год., постановено по административно дело № 30/2026 год., Административен съд – Враца е оставил без разглеждане жалбата на Ш. С. Ш. против ЗППАМ № 25-0247-000098/08.12.2025 год., постановена от началник на РУ - Бяла при ОДМВР – Русе и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 151, т. 3 от АПК указва, че към жалбата се прилага документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. Към иницииралата първоинстанционното производство жалба на Ш. С. Ш. против ЗППАМ № 25-0247-000098/08.12.2025 год., постановена от началник на РУ - Бяла при ОДМВР – Русе не е приложен документ, удостоверяващ внесена държавна такса, каквато безспорно се дължи по реда на чл. 12, ал. 4 от АПК, във вр. с т. 2б, б. „а“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието в размер на 10,00 лева, равняваща се на 5,11 евро. С оглед на това и в съответствие с правомощието си по чл. 158, ал. 1 от АПК, първоинстанционният административен съд е оставил без движение жалбата, като е изпратил на оспорващия съобщение да отстрани нередовността в 7-дневен срок, като представи по делото доказателства за заплатената държавна такса. Противно на заявеното от частния жалбоподател, от доказателствата по делото се установява, че съобщението, съдържащо указанието на съда е получено лично от оспорващия Ш. С. Ш., което обстоятелство е удостоверено с вписаните от лицето собственоръчно имена и положен подпис. В частната жалба липсват твърдения, че имената и подписа не са положени от лицето Ш. С. Ш., което обстоятелство прави безпредметно извършването на други процесуални действия по установяване на този факт. С оглед на това, настоящият касационен състав приема, че съобщението за отстраняване на констатираната от съда нередовност е получена лично от оспорващия на 29.01.2026 год., като в указания 7-дневен срок, до 05.02.2026 год. указанието не е изпълнено. При тези фактически установявания и в съответствие с разпоредбата на чл. 158, ал. 3 от АПК, първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Доколкото от страна на оспорващия не са ангажирани доказателства за изпълнение на дадените от съда указания в посочения срок, частната жалба се явява неоснователна, а оспореното определение, като правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,