Решение № 7087 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2789/2019 г.

Решение № 7087 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2789/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 70 от 18.01.2019 г., постановено по адм. д. № 1316/2017 г. Административен съд – Варна, трети състав, е отхвърлил жалбата на М. Ангелова от [населено място], срещу ревизионен акт № Р – 03000316004226 – 091 – 001/12.01.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 68/4.04.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна, като е осъдил жалбоподателката да заплати на Д "ОДОП" – гр. Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 032, 34 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М. Ангелова от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. Стефанова. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Д "ОДОП"-гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на М. Ангелова от [населено място], срещу ревизионен акт № Р – 03000316004226 – 091 – 001/12.01.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 68/4.04.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, с който са й определени задължения за данък о чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 9 048, 02 лв. и лихви за забава в размер на 6 205, 28 лв. за данъчен период 2009 г. и в размер на 942, 44 лв. и лихви за забава в размер на 549, 06 лв. за данъчен период 2010 г. Съдът е описал подробно констатациите на ревизионния акт – обстоятелствата, дали основание за провеждане на ревизията по особения ред, установените факти и обстоятелства, начина на определяне на данъчната основа, възраженията на задълженото лице, заключенията – основно и допълнително на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Решението на Административен съд – гр. Варна е правилно и законосъобразно. Отбелязано е че ревизията е повторна, след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт, описани са отделните заповеди във връзка с провеждане на ревизионното производство, прието е, че ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма, от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Прието е също, че въз основа на установените факти и обстоятелства органът по приходите е направил обоснован извод за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, даваща основание за провеждане на ревизията по особения ред. Решаващият съд е посочил, че основен спорен въпрос е обстоятелството какво начално парично салдо е притежавала жалбоподателката към началото на ревизирания период – 1.01.2009 г. В тази връзка съдът е приел за обоснован извода на приходния орган, че твърденията на задълженото лице за налични 100 000 лв. към посочени период, придобити от дружество "Алф 5"-ООД, в което тя е съдружник със съпруга си, са недоказани. В тази връзка на л. 327 от делото са възпроизведени мотиви, в които са анализирани конкретните факти и обстоятелства, в това число и констатациите на вещото лице. По същество е прието, че липсва както документиране на изведени от касата средства към собствениците на дружество със съответни първични счетоводни документи, така и не е доказано дружеството да е притежавало въпросните 158 000 лв., които да предостави на собствениците си. По отношение на последното съдът е анализирал движението на суми по сметката на дружеството през 2008 г., начина на осчетоводяване на същите, отношенията по усвояването на отпуснатия банков кредит и тези с доставчиците на материали и услуги, начина на осчетоводяване на фактурите. Акцентирано е и на това, че освен липсата на приходни и разходни касови ордери като първични счетоводни документи за получаването, съответно внасянето на сумите, по делото липсват и решения на общото събрание на съдружниците за извършване на допълнителни вноски, условия и срокове на тези вноски, което е обосновано от характера на сметката на собствениците и предвид на това, че дружеството е различен правен субект от неговите собственици. Отбелязано е, че детайлният анализ на разчетите между дружеството и съдружниците, в резултат на които могат да се установят други релевантни обстоятелства, излиза извън обхвата на ревизионното и съдебното производство. Направен е извод, че анализът на събраните по делото доказателства не води до констатация, че жалбоподателката е притежавала към 1.01.2009 г. сумата от 100 000 лв., изведени от касата на "Алф 5"-ООД, получени съответно на 31.10.2008 г. и 31.12.208 г. Административният съд е приел за недоказани и твърденията на задълженото лице, за получен заем от трето лице от съпруга й, които суми също участват в началното салдо. Като недоказани са приети и твърденията на жалбоподателката за получени суми от нейната майка и бащата на съпруга й. Отбелязано е, че констатациите относно направените разходи за ревизираните периоди не са оспорени от лицето. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд е възприел становището на приходния орган без да съобрази конкретните факти и обстоятелства по делото, в резултат на което е направил необосновани изводи и е приложил неправилно материалния закон. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Предвид установените факти по делото и становищата на страните, като основен спорен въпрос по делото е бил разгледан този дали задълженото лице е притежавало към началото на ревизирания период – 1.01.2009 г. сумата от 105 000 лв., получени от дружество "Алф 5"-ООД, в което дружеството са съдружници със съпруга си. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд е логически обоснован на фактите и доказателствата по делото и се споделя от настоящата съдебна инстанция. В хода на делото не е установено както наличието на взети решения на съдружниците за получаване на посочената сума, така и доказателства за получаване на сумата от касата на дружеството. Наведените доводи, че съдът необосновано не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 202 ГПК във връзка с § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го съобразява с останалите доказателства по делото. Вярно е, че заключението съдържа констатации за редовно водено счетоводство на "Алф 5"-ООД, но това обстоятелство няма как да бъде прието за достоверно, след като самото вещо лице посочва, че липсват първични счетоводни документи относно движението от и към съдружниците на въпросните парични суми. В случая не са представени доказателства както са внасяне на въпросните суми с РКО от съдружниците, така и ПКО за получаване на сумите от съдружниците. Наведеният в касационната жалба довод, че при сходна фактическа обстановка приходния орган е признал за получаване, съответно за внасяне на суми през ревизираните периоди, не може да бъде споделен. Така или иначе предмет на доказване е наличието на сумата от 105 000 лв. в държане на касаторката към 1.01.2009 г., който факт не е доказан от нея. По този същия спорен въпрос – за получаване от "Алф 5" и наличие на сумата от 105 000 лв. при съпруга й А. Петров Ангелов – вече е формирана съдебна практика, като с решение № 545 от 14.01.2019 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 6984/2018 г., е оставено в сила решение № 743 от 4.04.2018 г. на Административен съд – гр. Варна, постановено по адм. д. № 1072/2017 г., като е прието, че не е доказано получаване на парични суми от отпуснатия кредит на "Алф 5"-ООД от двамата съпрузи към 31.08.2008 г. Отделен е и въпросът, че по делото няма никакво разумно обяснение от задълженото лице защо тази сума следва да се намира в държане от съдружниците, след като кредитът е отпуснат на дружеството с конкретна инвестиционна цел. При тези обстоятелства не могат да бъдат споделени оплакванията, че при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано на доказателствата по делото, е прието, че жалбоподателката не е доказала твърдението си за наличие на начално салдо в размер на 105 000 лв., получени от дружество "Алф 5"-ООД и по този начин не е опровергала констатациите на ревизионния акт за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, съответно за определяне на посочения размер задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Варна е постановил едно правилно съдено решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП"-гр. Варна юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 774, 25 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,