Определение № 10098 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8560/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Областен управител на област София, приподписана от процесуален представител, срещу определение № 10390/01.07.2024 г. по адм.дело №4978/2024 г. на Административен съд - София - град, с което е оставена без уважение молбата му с искане за изменение на определение №8255/11.06.2024 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и иска отмяната му. Ответникът по частна жалба - А. М. К., чрез адв. Шаркова, иска оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С определение №8255/11.06.2024 г. по адм. дело №4978/2024 г. на АССГ на основание чл.159, т.3 АПК е оставена без разглеждане жалбата на К. поради оттегляне на обжалвания акт от ответника и е прекратено производството, осъден е Областния управител на област София да заплати 10 лева разноски на А. К. и 1000 лева адвокатско възнаграждение на адвокат Шаркова за предоставена правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Определението не е обжалвано в частта относно оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството и е влязло в сила в тези си части. С молба от 17.06.2024 г. Областният управител на област София е поискал изменение на определението в частта за разноските, като е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото и се позовал на решение от 25.01.2024 г. по дело № С - 438 /22 на СЕС, по аргумент от което съдът да определи възнаграждение под минималния размер по националната правна уредба. За да постанови обжалваното определение № 10390/01.07.2024 г. АССГ е изложил мотиви, че искането е преклудирано, тъй като пълномощникът на Областния управител на област София не е направил възражение за прекомерност до приключване на устните състезания, а същото се прави за пръв път с искането за изменение на определението в частта за разноските. Определението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, субсидиарно приложима на основание чл.144 АПК и константната съдебна практика е изводът на АССГ за преклудиране на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, когато се прави за пръв път в производството по чл.248 ГПК. Възражението е несвоевременно и правилно съдът е оставил искането за изменение на определението в частта за разноските, без да обсъжда по същество доводите, произтичащи от цитираното решение на СЕС досежно размера на присъденото адвокатско възнаграждение. В частната жалба не се навеждат доводи за своевременност на направеното искане, а единствено се повтарят доводите от искането за възможност на съда да определи възнаграждение под минималния размер, които не биха могли да бъдат обсъдени и от настоящата инстанция поради пропускане на срока за формулирането им. Предвид изложеното определението не страда от твърдението от частния жалбоподател пороци и следва да бъде оставено в сила като правилно. Воден от горното и на основание чл.236 АПК вр.чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение