Определение № 3714 от 17.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Т. Т. – служебен адвокат на И. Г. П., срещу определение № 235/05.06.2025 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 295/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба вх. № 4181/16.05.2025 г. против протоколно определение от 16.05.2025 г. по гр. д. № 79/2025 г. на Окръжен съд – Кърджали. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: Въззивният съд е посочил, че производството по делото пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на И. П. против Окръжен съд – Стара Загора и Районен съд – Стара Загора, с която е предявен иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. С определение № 1082/30.12.2024 г. по гр. д. № 853/2024 г. на ОС – Хасково, по искане на ищеца му е предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото от адвокат. С определение № 60/20.01.2025 г. е назначен адв. Т. Т. за служебен адвокат на И. П.. Поради отвод на всички съдии от Окръжен съд – Хасково, делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Кърджали, където е образувано гр. д. № 79/ 2025 г. Проведено е едно открито съдебно заседание (на 16.05.2025 г.), в което след приключване на устните състезания, съдът е изложил съображения, че определеното с предходно определение № 1082/30.12.2024 г. адвокатско възнаграждение за адв. Т. Т. следва да бъде намалено от 3 450 лв. на 2 000 лв., но такъв диспозитив не е постановен. При тези данни въззивният съд е приел, че подадената частна жалба срещу протоколното определение от 16.05.2025 г. за „намаляване размера на адвокатското възнаграждение” на адв. Т., е недопустима за разглеждане, поради липса на такъв съдебен акт и на правен интерес от обжалване, с оглед предвидения специален ред за заплащане на правната помощ. Посочено е, че с определението на ОС – Хасково е допусната правна помощ на ищеца под формата на процесуално представителство при условията на чл. 23, ал. 2 ЗПрП. С това определение не е постановено заплащане на възнаграждение за особения представител в определен размер, макар и то да съдържа такива мотиви. При това положение не е налице съдебен акт, определящ размера на адвокатското възнаграждение, който впоследствие да се приеме за изменен с мотивите на атакуваното протоколно определение, независимо от липсата на такъв диспозитив. Възнаграждението на особения представител, назначен по реда на ЗПрП, не се определя от съда и не се заплаща от бюджетните средства на съда, а от Националното бюро за правна помощ въз основа на изготвен от адвоката отчет по образец за извършената работа по чл. 38, ал. 1 ЗПрП, проверен и заверен от Адвокатския съвет, който предлага размера на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗПрП, и след решение на председателя на НБПП, според чл. 39 ЗПрП. Обжалваното определение на апелативния съд е правилно. Първоинстанционният съд по реда и на основание чл. 94 и чл. 95 ГПК, вр. с чл. 23, ал. 2 ЗПрП, е предоставил на ищеца правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото, като за негов служебен адвокат е назначен адв. Т. Т.. В случая, възнаграждението на адвоката за оказаната на ищеца правна помощ по делото се определя и е платимо не от съда, а съгласно чл. 39 ЗПрП – от НБПП, въз основа на отчет на адвоката по чл. 38 ЗПрП и решение на председателя на НБПП (в същия смисъл е трайно установената практика на ВКС – определение № 188/16.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1663/2017 г., IV г. о., определение № 722/10.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4299/ 2015 г., IV г. о., определение № 380/25.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2562/2016 г., IV г. о., определение № 104/24.03.2015 г. по гр. д. № 5111/2014 г., III г. о., определение № 155/02.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2016/2016 г., I г. о. и др.). Неправилно в мотивите на определението, с което е допуснато предоставянето на правна помощ, както и в протокола на проведеното о.с.з. от 16.05.2025 г., съдиите - докладчици са обсъждали размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Доколкото обаче липсва нарочен диспозитив, с който адвокатско възнаграждение да е „определено” и съответно „намалено”, правилно въззивният съд е приел, че няма съдебен акт, който да подлежи на обжалване, както и че такъв не може да има, предвид специалния ред за заплащане на правната помощ. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение