Решение № 149 от 8.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 341/2009 г.

Решение № 149 от 8.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 341/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на "Софарма"А. срещу Решение № 40/26.02.2009 г. по т. д. № 722/2008 г. на Великотърновския апелативен съд. С това решение, въззивният съд е обезсилил Решение № 183 от 24.10.2008 г. по т. д. № 148/2008 г. на Великотърновския окръжен съд в частта с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от "Софарма"А. срещу "С. Медикал"А. и "Редимекс" О. - в н. иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, оставил е без разглеждане този иск като недопустим и е прекратил производството по него. Оставил е в сила решението на ВТОС в частта с която е ангажирана отговорността на "Софарма"А. за заплащане на държавна такса и разноски. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - произнасяне по въпроса: "Следва ли да има произнасяне по възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ с определение по чл. 692, ал. 4 (предишна ал. 3) ТЗ за да е налице положителната процесуална предпоставка по чл. 694, ал. 1 ТЗ или е достатъчно такова възражение да е валидно направено, без значение дали по него е постановено определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ ?" В касационната жалба, "Софарма"А. се позовава на неправилност на въззивния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита за неправилно, поради противоречие с чл. 690, ал. 1 вр. чл. 694, ал. 1 ТЗ становището на въззивния съд, че кредитор с прието вземане може да възрази срещу списък на синдика за неприемане на новопредявено вземане. Счита за неправилен изводът на ВТАС, че възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ на "Софарма"А. е недопустимо. Позовава се на това, че освен възражението срещу неприемането, акционерното дружество-касатор е депозирала и второ възражение - срещу предявяването на спорното вземане. Искането е за касиране на въззивния акт и връщане на делото на ВТАС за произнасяне по съществото на спора. Ответникът по касация "С. Медикал"О. не изразява становище. Ответникът по касация "Радимекс"О. (н) не изразява становище. Като взе предвид доводите на касатора и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ. Твърдението по исковата молба на "Софарма"А. е, че приетото от синдика на "Редимекс"О. (н) и включено в допълнителния списък вземане на "С. Медикал"О. в размер на 99710.85 лв. е несъществуващо. За да отхвърли иска, първоинстанционният съд се е позовал на това, че по реда на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е прогласена нищожността на извършено след началната дата на неплатежоспособност плащане от несъстоятелния длъжник на задължението му към "С. Медикал" АД. Зачел е ретроактивното действие на решението и законосъобразно - включването на това вземане в допълнителния списък на приетите такива. Сезиран с жалбата на "Софарма"А., въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по иск на кредитор, който не е легитимиран да го проведе, доколкото същият не е упражнил валидно правото си на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. Поради това е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска. Становището на настоящата съдебна по основателността на жалбата е следното: ВКС не е сезиран със съществото на спора т. е. съществуващо или несъществуващо е вземането на "С. Медикал"О. към "Радимекс"О. (н), а с процесуалноправния спор по допустимостта на иска - наличието или липсата на процесуалноправна легитимация за "Софарма"А. да го проведе. Твърдението на "Софарма"А. е, че в рамките на производството по н., своевременно е депозирал възражение срещу включване на вземането на "С. Медикал"О. в списъка на допълнително приетите вземания. Безспорно е, а и доказателствата по делото сочат, че това вземане първоначално не е било включено в списъка на синдика, по отношение на него е проведено производство по чл. 692, ал. 2 и сл. ТЗ и с определението си от 28.01.2008 г. по т. д. № 818/2006 г., съдът по н. е постановил включването му в списъка на допълнително предявените вземания. Видно също така от протокола от 15.01.2008 г. на о. с. з. по чл. 692, ал. 3 ГПК е, че на него е присъствал и представител на "Софарма"А., позоваващ се на това, че има качеството на кредитор, депозирал възражение срещу включване на вземането на "С. Медикал" ООД. По повод направено от синдика на "Радимекс"О. (н) и от "С. Медикал"О. оспорване на качеството му на кредитор по чл. 690 ТЗ, съдът по н. с определение от същото с. з. е оставил възражението без разглеждане. По отношение на срока се е позовал на това, че е недатирано, но доколкото съставлява приложение към друг, постъпил на 27.12.2007 г. документ, към възражението е приложима същата дата. За да го остави без разглеждане се е аргументирал с това, че макар и представено в срок, то няма качеството на такова, а съставлява становище по основателността на възражението на "С. Медикал" ООД. Спорът относно легитимацията на "Софарма"А., като оспорващ кредитор по чл. 690 ТЗ е привнесен и в настоящето производство и именно това е обсегът на произнасяне по настоящето дело. Ще следва да се отбележи, че ВКС не е съд по фактите, а съд по правото и в рамките на произнасянето по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не дължи преценка по валидността на конкретните доказателства, датирането им и пр., както това бе посочено и в определението по чл. 288 ГПК. Същественият правен въпрос е свързан с преценката по допустимостта на "процес относно процеса", изразяващ се в проверката и евентуално - ревизирането на процедурата по чл. 692, ал. 3 ТЗ в рамките на производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ. И по-конкретно, ако преценката на съда по н. досежно кръга на лицата по чл. 692, ал. 3 ТЗ, участващи в производството е неправилна, допустимо ли е, кредиторът по чл. 690 ТЗ, който не е бил допуснат до участие и липсва произнасяне по ал. 4 по основателността на възражението му (дали защото е преклудирано, дали защото няма характер на такова), да установи правото си на участие в рамките на производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ и оттук - да санира и активната си процесуалноправна легитимация по иска. Тук следва да се отбележи, че се касае за нещо различно от проверката по правилността на определението по чл. 692 ТЗ за което има обилна и непротиворечива съдебна практика. То е необжалваемо и съдебната практика е категорична, че лицата по чл. 690 ТЗ разполагат с възможността да предявят положителен или отрицателен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ, в случай че са направили валидни възражения по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ. Т. е. безспорно е, че правилността на определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ (включване/невключване на вземане в списъка) може да бъде проверена в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Елемент ли е от определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, обаче, оставянето без разглеждане на възражение на кредитор и оттук - допустимостта на проверката му в рамките на исковото производство е въпрос, по който липсва законова регламентация и трайна съдебна практика. Настоящият съдебен състав счита, че отговорът на този въпрос следва да бъде положителен. Вярно е, че в конкретния случай определението с което е оставено без разглеждане възражението по чл. 690 ТЗ на "Софарма"А. е протоколно, а не е елемент от определението от 28.01.2008 г., но то е постановено в рамките на същата процедура и би могло да бъде разглеждано като елемент от диспозитива по чл. 692, ал. 4 ТЗ. В противен случай, определението с което дадено възражение е оставено без разглеждане или по което липсва каквото и да било произнасяне би било изключено от какъвто и да било последващ съдебен контрол. Т. е. в рамките на производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ би следвало, било служебно, било по повод направено оспорване да бъде извършена проверка по активната процесуална легитимация - наличието или липсата на положителна процесуална предпоставка - своевременно депозирано възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим и "Софарма"А. е активно легитимиран да го проведе, поради което се е произнесъл по съществото на спора. Сезиран с въззивната жалба на "Софарма"А. и без направено възражение по допустимостта до приключване на устните състезания във въззивното производство, ВТАС с решението си е приел, че възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ не е имало характер на такова. Вярно е, че проверката по допустимостта е в кръга на правомощията по чл. 269 ГПК, но доколкото не се касае просто за констатация, а за "процес относно процеса" (съобразно посочените аргументи), такъв би следвало поне да бъде проведен. По повод възражение на С. "Медикал"О. (в с. з. на 24.09.2008 г. пред ВТОС) относно валидността на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ на "Софарма"А., представителят на "Софарма"А. е посочил, че то съставлява приложение към исковата молба. Действително, на л. 15 и на л. 17 по делото на ВТОС са депозирани копия от възражения на "Софарма"А., направени по т. д. № 818/2000 г. (несъстоятелността). Едното от тях (л. 15) е датирано на 22.01.2007 г. и има характер на писмена защита, а възражението на л. 17 е недатирано. Доказателственото искане на С. "Медикал" О. е оттеглено и поради липсата на оспорвания и възражения, съдебното производство е приключило и е даден ход по същество. Т. е. същинско оспорване/установяване на датата на възражението, както и това, дали то наистина е копие от съдържащото се в кориците на производството по н., не е проведено от ВТОС, а и в решението си той не е коментирал нито възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, нито легитимацията на "Софарма"А. по чл. 692, ал. 3 ТЗ. Както вече бе посочено, такова оспорване/установяване на датата и съдържанието не е проведено и в производството пред ВТАС и произнасянето в мотивите на въззивното решение възпроизвежда мотивите и констатациите на протоколното определение от 15.01.2007 г. Това определение, съобразно аргументите по-горе, съставлява елемент от определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, чиято проверка може да бъде извършена в рамките на производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ и констатациите по него не са обвързващи за исковия съд. Такъв контрол от страна на състава на ВТАС по отношение на определението по чл. 692 ТЗ не е извършен, поради което констатацията му за недопустимост на иска не може да бъде проверена. Въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила, което налага касирането му на основание чл. 293, ал. 3 ГПК и връщане на делото за събиране и проверка на доказателствата по допустимостта на иска с оглед срока и съдържанието на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ на "Софарма"АД. С диспозитива на въззивното решение, ВТАС е оставил в сила първоинстанционното решение в частта за държавната такса и разноските. То има правната характеристика на определение в тази част и касирането на решението досежно основния спор, налага касирането му и в частта за държавната такса и разноските. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд ще следва да се произнесе и по направените разноски пред ВКС. Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.