Определение № 9452 от 14.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7640/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на С. П. Т., чрез адв.Р. Георгиева, срещу Определение №7674/05.06.2024г. по адм. д.№ 5592/2024г.на Административен съд София-град, с което е оставено без разглеждане искането ѝ за прекратяване на незаконосъобразни действия извършвани от служители на администрацията на район "Сердика", Столичната община изразяващи се в съобщаването на административното производство на лицата,вписани като собственик на имота,описан в жалбата, и е прекратено производството по делото. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. Иска отмяна на обжалваното определение и произнасяне по съществото на искането. Ответната страна в срока по чл. 232 от АПК, не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 254, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искането на С. П. Т., подадено на основание чл. 250, ал. 1 от АПК, за прекратяване на незаконосъобразни действия извършвани от служители на администрацията на район "Сердика", Столичната община изразяващи се в съобщаването на административното производство на лицата,вписани като собственик на имота,описан в жалбата, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна следното: Молителката твърди ,че незаконосъобразните действия на служителите в администрацията на СО- район „Сердика“ се изразяват в действията по съобщаването за административното производство на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, на лицата, вписани като собственик на процесния имот в КРИИ, както и конституирането им като заинтересовани лица по административната преписка. Правния си интерес С. Т. мотивира с подаването на заявление за извършване на административна услуга до Кмет на Район „Сердика“ за провеждането на производство по чл. 587 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС за признаване правото й на собственост на основание изтекла в нейна полза придобивка давност по отношение на описания в молба-декларацията недвижим имот. Изпратени са писма с рег. № РСР24-МД94-9-1/08.05.2024 г.,, № РСР24-МД94-9-3/08.05.2024 г., № РСР24-МД94-9-4/08.05.2024 г., № РСР24-МД94-9-5/08.05.2024 г. и № РСР24-МД94-9-6/08.05.2024 г. до заинтересованите лица съгласно разпоредбите на чл. 26 от АПК, за което е и уведомена с писмо с рег. № РСР24-МД94-9-2/08.05.2024 г. С. Т.. Въз основа на направените фактически констатации, съдът извел правен изводи, че искането следва да се остави без разглеждане,поради обстоятелството, че защитата по чл. 250 от АПК е допустима само срещу действия, които не са волеизявления, нито са част от административно или изпълнително производство, а в случая от събраните доказателства е видно, че са извършени действия по уведомяване на за административното производство на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, на лицата, вписани като собственик на процесния имот в КРИИ, както и конституирането им като заинтересовани лица по административната преписка,което по съществото си е част от процедурата по издаване на административен акт. Така постановеното определение е законосъобразно. Разпоредбата на чл. 250 от АПК дава средство за защита на всеки, чиито гарантирани права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице от администрацията на органа. За да е основателно това искане обаче, е необходимо наличието на визираните в нормата кумулативно изискуеми предпоставки – действията да се осъществяват към момента на търсената защита, респ. да не са преустановени, и те да не се основават на административен или нормативен акт.Правилни са изводите на първостепенния съд,че изпратените от служители на общинската администрация уведомления не са действия по см. на чл. 250, ал. 1 от АПК, тъй като не представляват фактическо действия, а са част от процедурата по издаване на административен акт. Писмата представляват покана до заинтересованите от административното производство лица да участват в него. Съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производството по издаване или изпълнение на индивидуалните или общите административни актове, или са част от производството по издаване на нормативни актове.Ето защо и за молителката в случая не е налице пътя на защита по реда на чл.250 ал.1 АПК,поради което и правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането й. С оглед горното, наведените с частната жалба доводи за незаконосъобразност на процесното определение са неоснователни. Като е оставил без разглеждане процесното искане с правно основание чл. 250, ал. 1 от АПК, и е прекратил производството по делото, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение,