Решение № 12474 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7991/2015 г.

Решение № 12474 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7991/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите против решение № 963 от 18.05.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2848 по описа за 2014 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № 161106682/24.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив. Касаторът твърди касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по съществото на спора. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "СИН" ООД, гр. Стара Загора, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Делото е за втори път пред ВАС. С Решение № 11903 от 8.10.2014 г., постановено по адм. дело № 16440/2013 г. по описа на ВАС, I отделение, е отменено Решение № 2406 от 6.11.2013 г., постановено по адм. дело № 2676/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА акт № 161106682/24.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив и делото е върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив, при съблюдаване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от ВАС, като е посочил, че следващото първоинстанционно производство следва да започне от фазата на съдебното дирене, с цел преодоляване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Именно това е бил решаващият мотив на върховният съд, за да приеме актът на Административен съд - Пловдив за незаконосъобразен и да го отмени. С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "Син" ООД допълнителни задължения за корпоративен данък за отчетната 2006 г. в размер на 4 500 лева и за закъснителна лихва в размер 2 688.87 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122-124 от ДОПК с обосноваване на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 1 и 4 от ДОПК. Тезата на органите по приходите е за безвъзмездно получени през 2006 г. от търговеца 30 000 лева, представляващи укрит приход. Тя е основана на констатации за първоначално отразяване на тази сума в баланса на предприятието като други краткосрочни задължения, а от 2007 г. са отразени като резерви, т. е. част от собствения капитал на дружеството, без да е посочено основание да се считат за задължение на дружеството. Органите по прихода, определят данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2. От ДОПК в размер на 32 965 лв., към която е отнесена данъчна ставка в размер на 15% по чл. 44 от ЗКПО (отм.) и е определен размер на дължимия корпоративен данък 4 943,40 лв. и след приспадане на внесения данък в размер на 443 лв. е определен данък за внасяне в размер на 4 500 лв., ведно с начислените лихви в размер на 2688,87 лв. При новото разглеждане на делото Административен съд-Пловдив е постановил решение с което е приел, че РА е незаконосъобразен, като основната част от мотивите се основават отново на допълнителната ССЕ, за която веднъж вече ВАС е изразил становище, че не следва да се цени, поради факта, че вещото лице Пешлеевски е обосновал заключението си въз основа на частни писмени документи, които не притежават достоверна дата за трети лица, като това засяга интезитета на убеждаващото им въздействие, определян като доказателствена стойност. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора. Спорът се свежда до това, следва ли сумата в размер на 30 000 лв., осчетоводена като внесена през 2006 г. по сметка "други кредитори", да бъде призната за приход през текущата година, с оглед установен корпоративен данък в размер на 4 500,40 лв. и начислени лихви. Ревизиращият орган е приел, след анализ на всички счетоводни документи, представени от ревизираното лице, че по отношение на сумата от 30 000 лв., осчетоводена като внесена в касата на дружеството през 2006 г. и сторнирана през 2010 г., не е налице допусната счетоводна грешка, произтичаща от неправилно осчетоводена сума по дебита на счетоводна сметка 203 "Сгради". Видно от извършената проверка на декларираните данни в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2010 г. и тяхното съответствие с твърдяното от представителите на "СИН" ООД наличие на допусната "счетоводна грешка" е установено, че не е приложена разпоредбата на чл. 75 от ЗКПО за коригиране на счетоводни грешки във връзка с начислената по-висока сума за разходи за амортизации върху отчетната стойност на апартамента. При първоинстанционното разглеждане на делото, ДЗЛ излага доводи, които са и възприети от съда за двойно извършено плащане на 18.08.2006 г. и възстановена сума на 19.08.2006 г. в брой, но няма обяснение защо липсва ПКО, както и защо не са извършени необходимите счетоводни отразявания. Настоящата съдебна инстанция намира обяснението на управителя на дружеството, че не знае и не е отговорен за действията на счетоводителката, за неубедителни. Още повече, че в отговора по касационната жалба тази позиция се променя в следния смисъл: "Именно защото през 2006 г. в касата на дружеството не са постъпвали средства от собственика, нито заемни в посочения размер, то няма документи, които да удостоверяват, че това се е случило". Същата теза се извежда от заключението по втората ССЕ и се възприема и от съда, но не отговаря на действителната фактическа и правна обстановка по делото. Предвид изложеното до тук, съдебното решене следва да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което жалбата на ревизираното лице против РА бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК - 689 лв., за касационната инстанция. Водим от горното и на на осн. чл. 222, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение