Определение № 3875 от 04.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4937/2023 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Ц. С. В. за отмяна на влязло в сила решение № 3988/18.07.2023 г. по гр.д. № 13710/2022 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на Ц. С. В. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за сумите 1 175.63 лв. – главница, събрана без основание по изп.д. № 3077/2004 г. на ДСИ при СРС в периода 30.11.2016 г. – 02.03.2018 г., и 356.27 лв. – събрани без основание мораторни лихви върху главницата в периода 07.10.2018 г. – 07.10.2021 г. Молителят обосновава искането с твърденията, че решението е неправилното и противоречи на друго влязло в сила решение от 09.03.2021 г. между същите страни по гр.д. № 2901/2020 г. на Софийски градски съд. Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД счита молбата допустима, но неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав счита, че следва да я допусне до разглеждане. Съображения: Първо, тя съдържа надлежни твърдения за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – две влезли в сила решения между същите страни, които в предмета си противоречат. Второ, подадена е от процесуално легитимирана страна. Молител е ищецът по двете решения, ответник е все „Топлофикация София“ ЕАД. Трето, спазен е 3-месечният срок по чл. 305, т. 4 ГПК. Той има за начало 18.07.2023 г. - датата, на която е влязло в сила решението, чиято отмяна се иска, а молбата е от 10.10.2023 г. Четвърто, другото решение също е влязло в сила на 09.03.2021 г. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на молбата за отмяна, а дали твърденията в нея осъществяват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е въпрос по същество. При тези мотиви, съдът