Определение № 3818 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3270/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез юрк. Хаджиев, против Определение № 7784/29.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1527/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане молба № 10158/16.07.2024 г., подадена от Н. А. Н., гр. Варна, за налагане на наказание на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за неспазване задължения по чл. 152 от АПК, същата е изпратена на Кмета на Община Варна по компетентност и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че атакуваният съдебен акт е недопустим, а и неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът се е произнесъл в едно „недопустимо производство“, а отделно от това че произнасянето не е предшествано от обективно и всестранно изясняване на спора от фактическа страна, довело и до неправилна преценка относно приложимото материално право. Всъщност настоява за отмяна на оспореното определение. По допустимостта на частната жалба: Въпросът за подсъдността и за характера на настоящия правен спор е разрешен с Определение № 3225/27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 3002/2025 г. по описа на Върховния административен съд, 5-членен състав, с което е прието, че обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл. 130, ал. 4 от АПК, поради което и подлежи на инстанционен контрол пред ВАС. В този смисъл и като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от легитимирано по силата на разпоредбата на чл. 130, ал. 4 от АПК лице, частната жалба се приема за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение органът по чл. 306, ал. 2 от АПК е приел, че искането е за ангажиране на административно наказателна отговорност на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за извършено от него нарушение по чл. 303, т. 2 от АПК, поради което и позовавайки се на чл. 307 от АПК, е прекратил производството пред него и молбата е препратена на Кмета на Община Варна, с аргументи черпени от чл. 307, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 38 от ЗМСМА, за преценка по компетентност относно евентуално образуване на производство по чл. 307 от АПК. Следва да се посочи, че производството по реда на дял VI, глава Х от АПК е специално производство, в което се налагат санкции на длъжностни лица, които нарушават или не изпълняват в срок служебни задължения, свързани с издаване на административни актове или документи, произнасяне или препращане на жалби и протести, изпълнение на съдебни актове и други нарушения по този кодекс. Разпоредбата на чл. 304, ал. 1 АПК предвижда наказание за длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети от АПК. Производството се развива по правилата на чл. 306 от АПК, като съобразно ал. 2 от същата правна норма компетентността е възложената на председателя на съответния съд, респ. на изрично овластено него длъжностно лице. От своя страна новелата на чл. 130 от АПК урежда правомощията на съда да прецени подведомствеността на искането, с което е сезиран. В този смисъл неоснователни са аргументите в частната жалба за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Неоснователни са и аргументите за неправилност на оспореното определение. В случая правилна е преценката на Председателя на Административен съд – Варна, че в молбата на Н. са изложени твърдения за допуснато нарушение не по чл. 304 от АПК, а по чл. 303, т. 2 от АПК, в които случаи производството се развива пред друг орган (извън системата на административните съдилища) и по друг, различен от този по чл. 306 от АПК, процесуален ред – виж чл. 307 от АПК. Като е достигнал до този извод Председателят на Административен съд – Варна правилно е прекратил образуваното пред него по молбата на Н. дело, като е препратил същата на Кмета на Община Варна при съобразяване нормите на чл. 307, ал.1 от АПК и чл. 38 от ЗМСМА. Останалите изложени в частната жалба аргументи, са несъотносими към разрешаването на настоящия правен спор – единствено и само относно подведомствеността на инициираното от Н. производство, поради което и не се обсъждат. Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Осмо отделение