Определение № 8285 от 30.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3351/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (вх. № 31695/25.11.2024 г. по описа на Административния съд София-град; вх. № 4846/27.03.2025 г. по описа на Върховния административен съд) от В. Б. М. от София, с адрес на [адрес], против Определение № 20276 от 17.10.2024 г., постановено по адм. дело № 10002 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. в частта му по т. I от диспозитива. С oпределението, в обжалваната му част, е отхвърлено искането на М. за освобождаване от държавна такса за производството по адм. дело № 10002/2024 г. по описа на Административния съд София-град. Частната жалбоподателка твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му. Отправя молба до съда да бъде освободена от държавна такса за производството по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, приема, че частната жалба е процесуално недопустима, като подадена от страна по делото и в срока по чл. 230 АПК, но без правен интерес към момента на подаването й. По делото се установява следното: Производството по адм. дело № 10002/2024 г. на Административния съд София-град е образувано по жалба на В. Б. М. срещу съдържанието на Удостоверение за наследници, изх. № КИВ24-УГ51-134 от 15.08.2024 г. (л. 11 от първоинстанционното дело), с искане да й бъде издадено правилното такова. С жалбата си лицето е отправило молба до съда, да бъде освободена от държавна такса за производството по делото, твърдейки, че е инвалид със 100 % трайно намалена работоспособност (ТНР). Не е представила декларация по чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) или доказателства, подкрепящи твърденията й, че й е определен процент ТНР. С обжалваното в настоящото производство определение, административният съд е отхвърлил искането й за освобождаване от държавна такса за производството. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК са регламентирани критериите, въз основа на които се преценява възможността физически лица да бъдат освобождавани от заплащане на такси и разноски за производствата. Законодателят не е уредил лимитативно обхвата на обстоятелствата, релевантни за така извършваната преценка, но обосноваването на всяка молба за освобождаване от такси и/или разноски предполага ангажирането на писмени доказателства от молителя за сочените от него обстоятелства, обосноваващи тази молба. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 5 АПК, съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В контекста на цитираната нормативна уредба, решаващият състав на Административния съд София-град, след като е констатирал, че М. не е ангажирала доказателства към молбата си за освобождаване от държавна такса за производството по адм. дело № 10002/2024 г., е следвало да изпълни задължението си и да й даде указания да представи декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК и документи, доказващи обстоятелството, че е лице с намалена работоспособност. Като не е процедирал така, а е пристъпил директно към оставяне на искането й без уважение, съдът е постановил порочно определение. Тези съображения Върховният административен съд посочва за изчерпателност, но в конкретния случай, частната жалба на М. следва да се остави без разглеждане по следните причини: С последващо свое определение, № 7591/05.03.2025г. (лист 112 от първоинстанционното дело), административният съд е освободил М. от държавна такса за производството по адм. д.№ 10002/24 г. Определението е с дата преди подаване на частната жалба, която е подадена на 31.03.25година. След като, макар и с последващо на обжалваното определение, М. е освободена от заплащането на държавна такса за производството по адм.д.№ 10002/24г. по описа на АССГ, то интересът й е напълно удоволетворен и за нея не съществува такъв от обжалването на предходното определение, с което съдът й е отказал освобождаване от заплащането на държавната такса. По тези съображения и на осн. чл. 236 вр. с чл. 228 вр. с чл.159, т.4 АПК, частната жалба от М. следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство се прекрати. Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия