Определение № 24 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2013 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Гр.д.№ 1273 от 2013 г. на ВКС е било образувано по касационна жалба на Л. Г. Д., А. П. Е., Ц. Н. К. и Н. К. К. срещу решение от 28.05.2012 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д.№ 2320 от 2011 г. С определение № 156 от 27.03.2013 г., ВКС, ГК, състав на Първо отделение е допуснал до касационно обжалване горепосоченото решение на Софийския градски съд. С решение № 173 от 26.06.2013 г. ВКС е отменил обжалваното решение на Софийския градски съд и е дал ход на делото по същество пред ВКС. С решение 245 от 04.11.2013 г. ВКС, състав на Първо отделение е постановил решение по съществото на спора, като частично е уважил иска по чл.108 от ЗС за сграда „Ж” и частично е отхвърлил този иск. В решението съдът не се е произнесъл по искането на ответника Л. В. М. за присъждане на разноски. С молба вх.№ 10187 от 05.11.2013 г. пълномощникът на ответника Л. В. М. е поискал по същество да бъде допълнено решението в частта за разноските, като му се присъдят разноски за трите съдебни инстанции съгласно приложения към писмената защита на адв. Ц. списък /800 лв. разноски за делото пред СРС, 155 лв. за делото пред СГС, 8000 лв. разноски за делото пред СГС при второто разглеждане на делото от въззивния съд и 2650 лв. за делото пред ВКС/. Пълномощникът на ответниците по молбата Л. Г. Д., А. П. Е., Ц. Н. К. и Н. К. К. оспорва същата. Твърди, че на молитиля не следва да се присъждат разноските, които са му присъдени с решението на ВКС при първото разглеждане на делото, и моли да бъдат намалени адвокатските възнаграждения на адв.Ц. за процесуално представителство по делото пред СГС и по делото пред ВКС като прекомерни. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата на Л. М. за допълване на решението в частта за разноските е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по касационната жалба/, преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК /решението на ВКС е постановено на 04.11.2013 г., а молбата е подадена на 05.11.2013 г./ и за допълване на решение, в което ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно направено от М. искане за присъждане на разноски. По същество, молбата е частично основателна и следва да се уважи до размер на 1 000 лв. поради следното: Видно от представените по делото доказателства, молителят Л. М. е направил следните разноски по делото: 600 лв. адвокатско възнаграждение по делото пред СРС, 200 лв. внесено възнаграждение за вещо лице по делото на СРС, 155 лв. държавна такса по въззивна жалба, 8000 лв. адвокатско възнаграждение по делото пред СГС при второто разглеждане на делото от въззивния съд, 2500 лв. адвокатско възнаграждение по делото пред ВКС и 150 лв. възнаграждение за вещо лице по делото пред ВКС. От направените пред СРС и пред СГС при първото разглеждане на делото разноски /общо 955 лв./ следва да се приспаднат присъдените на Л. М. с решението на ВКС при първото разглеждане на делото разноски в размер на 570 лв. Тоест, за тези две инстанции остават дължими разноски в размер на 385 лв. Адвокатските възнаграждения на адв.Ц. за процесуално представителство по делото на СГС в размер на 8 000 лв. и по делото на ВКС в размер на 2 500 лв. са прекомерни с оглед цената на иска /4 150 лв.- ¼ от 16 600 лв./, с оглед предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимално адвокатско възнаграждение по това дело, възлизащо на 389 лв. и с оглед сложността на делото. Поради това направеното от пълномощника на касаторите адв.Ц. искане за намаляването на тези адвокатски възнаграждения е основателно и следва да се уважи, като тези възнаграждения бъдат намалени до 500 лв. за всяка от двете съдебни инстанции. Тоест, разноските на Л. М. са общо 1535 лв. /385 лв. неприсъдени разноски за делото пред СРС и при първото разглеждане на делото от СГС + 500 лв. възнаграждение за адвокат по делото при второто разглеждане на делото от СГС + 500 лв. възнаграждение за адвокат по делото пред настоящата съдебна инстанция + 150 лв. възнаграждение за вещо лице по настоящото дело/. С оглед изхода на делото пред ВКС /частично уважаване и частично отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС/ на Л. М. се дължат само част от тези разноски в размер на 1 000 лв. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение