Определение № 3387 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2416/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба на и.д. Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница гр.Бургас срещу определение №101 от 20.01.2025 г. постановено от Административен съд гр.Ямбол по к.а.н.д.№31 по описа за 2025 г. С атакуваното определение на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството до приключване на производството по гр.дело № 7814/2024 г. по описа на Районен съд гр.Бургас. Частният жалбоподател сочи, че не са налице основания за спиране на производството по възобновяване, тъй като не е налице преюдициалност на гражданския спор по отношение на този, поставен за разглеждане пред АС гр.Ямбол. Справката / документ наименован “справка за закупените готови и полуготиви килими и тяхната продажба на клиенти на дружеството“/, предмет на висящото гражданско дело е част от проверяваните документи от митнически органи, в хода на административното производство и не е основно доказателство, послужило за издаване на наказателно постановление №BG2023/1000-1411/НП от 04.09.2023 г. от Началник отдел Митническо разузнаване и разследване към ТД Митница гр.Бургас. Според посоченото в частната жалба, дори условно да се приеме, че гражданският съд постанови решение, с което установява неистинността на справката, която представлява писмено доказателствено средство в административноаказателнтоо дело, решението постановено по реда на ГПК, не би могло да има значение. Това е така защото в процеса по НПК действа принципа за непосредственост. Едно от проявленията на този принцип е, че единствено съдебният състав разглеждащ наказателното дело може да извършва преценка на доказателствения материал, респективно по този начин се формира вътрешното убеждение на съда относно това кои факти и обстоятелства се приемат за установени, както се е случило по всички дела във връзка с обжалването на издадените срещу дружеството наказателни постановления. Въз основа на горното, се поддържа, че постановеното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото да се върне на административния съд за произнасяне по искането за възобновяване. Ответникът – "Милат Карпет България" ЕООД, чрез адв.Табаков, в писмен отговор по частната жалба я оспорва и намира, че е неоснователна. Заявява искане определението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.230 АПК, от лице което е активно процесуално легитимирано и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. С атакуваното определение АС гр.Ямбол, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спрял производството по к.а.н.д № 31/2025 г. до приключване на гр.д. № 7814/2024г. по описа на Районен съд - Бургас. Пред РС гр.Бургас от „Милат Карпет България“ ЕООД е предявения установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК и е образувано гр.дело № 7814/2024 г. Претенцията по висящия установителен иск е да се признае за установено, че документът - Справка за закупените готови и полуготови килими, приобщен като доказателство по процесното митническо разследване, е неистински /което се установява едва от изложеното в частната жалба подадена срещу определението за спиране/. Това обстоятелство е станало служебно известно на решаващият състав на АС гр.Ямбол и същият е преценил, че гражданското производство по установителния иск е от съществено и преюдициално значение за правилното решаване на повдигнатия пред него спор. Определението е неправилно. Пред АС гр.Ямбол е подадена молба за възобновяване по реда на чл.70 и сл. ЗАНН на производството по к.а.н.д №352/2024 г., с което тричленен състав на АС гр.Сливен е потвърдил решение №166/09.05.2024 г. постановено по адм.д. №1374/2023 г. по описа на РС гр.Сливен, с което е потвърдено наказателно постановление №BG2023/1000-1411/НП от 04.09.2023 г. от Началник отдел Митническо разузнаване и разследване към ТД Митница гр. Бургас. Основанията и реда за възобновяване са посочени в ЗАНН, а разпоредбата на чл.84 ЗАНН изрично предвижда, че „доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс“. Ето защо, в образуваното производство по възобновяване, с посочено правно основание чл.70, ал.1, т.3 във връзка с чл.71, ал.1, т.2, във връзка с ал.2 във връзка с чл.72, ал.1, т.2 от ЗАНН, процесуалните действия на страните следва да бъдат съобразени с правилата на ЗАНН, а за неуредените случаи се прилагат тези по НПК. Неправилно административният съд е приел, че приложимите разпоредби са тези по ГПК, във връзка с препращащата норма на чл.63в ЗАНН. В производството по възобновяване не могат да се прилагат правилата на ГПК за спиране, на основанията предвидени в чл. 229, ал.1. Като е приел друго и е спрял производството по възобновяване на основанията по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, решаващият състав на АС гр.Ямбол е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. За изчерпателност, следва да бъде отбелязано, че определението за спиране е постановено при липса на каквито и да било доказателства за образуваното пред РС гр.Бургас дело. Липсват доказателства, от които да се установява висящността на спора, неговият предмет, страни и етап на производството. Дори посоченото, че на състава е служебно известно наличието на предявен иск по чл.124, ал.4 ГПК пред РС гр.Бургас не е подкрепено с извадка от интернет страницата на районния съд, от която да е видно, че такова дело наистина е образувано. Страните са изложили твърдения и във връзка с това дали образуваното гражданско дело е преюдициално по отношение на основния спор, но те не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаят наличието на основания за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, а според мотивите на настоящото определение те са неприложими в производство по възобновяване. Във връзка с горното, Върховен административен съд, състав на осмо отделение