Определение № 271 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4992/2013 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Гр. д. № 4992 от 2013г. на ВКС е било образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място], представляван от адв. Л.В., на въззивно решение №240 на Врачански окръжен съд, постановено на 03.06.2013год. по в.гр.дело №293/2013год., поправено с решение № 284 от 21.06.2013г. По тази жалба ВКС се е произнесъл с решение № 105 от 11.07.2014г., с което е отменено въззивно решение №240 на Врачански окръжен съд, постановено на 03.06.2013год. по в.гр.дело №293/2013год., поправено с решение № 284 от 21.06.2013г., и е постановено връщане на делото на Врачански окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. С молба вх. № 6650 от 18.07.2014г. жалбоподателят [фирма] [населено място] е поискал ВКС да допълни решението си, като му присъди сторените в производството разноски. Ответната страна В. Т. Н. в представен писмен отговор взема становище за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неоснователност на молбата. Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице /касатор/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, тъй като съгласно чл. 81 от ГПК ВКС присъжда разноски, само когато с неговия съдебен акт приключва разглеждането на делото. В останалите случаи, при които въззивното решение се отменя или обезсилва, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК разноските, включително и тези за касационното производство, се присъждат от въззивния съд в решението, което той ще постанови при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение