Определение № 5808 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4244/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба, подадена от Б. Е. Х., чрез процесуален представител, срещу протоколно определение № 12555 от 25.03.2026 г., постановено по адм. дело № 11479/2025 г. на Административен съд – София – град (АССг), с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ от 25.08.2025 г. на Директора на дирекция „Международно сътрудничество по негово заявление рег. № 0-882/26.08.2025 г., подадено от Х. за ползване на платен годишен отпуск. По наведени доводи за неправилност се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Ответникът по частната жалба – Директорът на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи (МОС-МВР) в представен от процесуален представител писмен отговор, оспорва същата, като неоснователна. Моли съда да я отхвърли и му присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че към момента на подаване на жалбата от Х. - 27.10.2025 г. за същия не е бил налице правен интерес от оспорване на отказа да му бъде разрешено ползването на платен годишен отпуск, тъй като със заповед № 8121К/-10586/11.09.2025 г. на директора на ДМОС – МВР служебното му правоотношение е било прекратено, като със същата заповед е разпоредено и заплащане на обезщетение за всички неизползвани отпуски. Определението е неправилно. На първо място по делото липсват доказателства, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Х. е породила право действие. Но дори и да е породила такова, с това правният му интерес не отпада предвид възможността частния жалбодател да търси защита против обжалвания акт, а при евентуална незаконосъобразност на отказа да търси обезщетение по реда на ЗОДОВ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът следва де се произнесе и пи всички направени искания за присъждане на разноски с акта си по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение