Определение № 247 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5899/2013 г.

ВКСIV гражданско отделение18.02.2014 г.докладчик Албена Бонева

Диспозитив

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 235/03.06.2013 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 82/2013 г. К. Т. Т. М. е освободена от заплащане на такси и разноски по делото. СПИРА производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 9/2013 г. ОСГК ВКС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта, с която е спряно производството по делото, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Т. М. чрез адв. Е. Р. от АК – Варна срещу въззивно решение № 235/03.06.2013 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 82/2013 г. Излагат се доводи за неправилност поради неточно приложение на чл. 333, ал. 3 КТ. Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Т. Т. М. е предявила искове за отмяна на заповед за уволнение и за възстановяване на заеманата преди това длъжност. Исковете са отхвърлени. Съдът установил, че М. е работила като „инкасатор” във [фирма], Д.. Уволнена е дисциплинарно поради нередовно отчитане показанията на водомер на конкретен абонат за периода от месец декември 2010 г. до месец февруари 2012 г. Съдът изложил съображения, че заповедта, с която е наложено наказанието е мотивирана, съдържа всички необходими реквизити, които индивидуализират деянието. Извършването на нарушението е установено от данните по делото. При налагане на наказанието, работодателят е съобразил и дисциплинарното минало на служителя – на 02.11.2011 г. М. е наказана със „забележка” за неправилно отчитане и записване в карнета показания на водомерите и за това, че не следи и не отразява състоянието на водния възел на проверяваните обекти. На 08.03.2012 г. е наказана с „предупреждение за уволнение” за неотчитане ежемесечно показанията на водомер в завод за производство на тухли. Прието е още, че М. не може да се ползва от закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, както и, че в качеството й на член на управителен съвет на сдружение, което не представлява легитимна синдикална организация на К. в дружество, не попада в хипотезата, при която е предвидена предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. В изложението към касационната жалба е поставен единствено въпрос, свързан с приложението на чл. 333, ал. 3 КТ. Образувано е Тълкувателно дело № 9/2013 г. на ОСГК ВКС по въпроса дали предвидената в чл. 333, ал. 3 КТ закрила се отнася само за работник или служител, който е член на синдикалното ръководство в предприятието на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган или от такава закрила се ползват и работници или служители, които са членове на синдикално ръководство на основните синдикални организации в съответните структурни подразделения на предприятието. Тълкуването на въпроса, поставен за разрешаване в тълкувателното дело, включва и произнасяне по повдигнатия от касатора правен проблем, а неговото разрешаване е от значение за постановения, в обжалваното решение, резултат. По изложените съображения, касационно обжалване следва да бъде допуснато, като производството по делото бъде спряно, на осн. чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателния акт. Мотивиран от горното, съдът

Цитирани разпоредби

4