Определение № 11375 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10186/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Ц. С. и Г. Б. Б. и двамата от гр. София, чрез адв. В. Демирева срещу определение №28040/22.08.2025 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 8728/2025 година. С последното е отхвърлено искането им за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1537251/07.08.2025г. Релевират възражения за неправилност. Съдът не бил отчел обстоятелствата, че процесният автомобил бил необходим за ежедневни нужди, трудова заетост и обслужване във връзка с влошено здравословно състояние. Съществувала реална опасност от нанасяне на значителни и труднопоправими вреди на жалбоподателите. Като се позовават на ТР № 5/2009 година на Общото събрание на колегиите на ВАС по ТД №1/2009 жалбоподателите заявяват, че съдът следвало да извърши преценка на обстоятелствата във всеки конкретен случай като балансира обществения интерес с индивидуалните права на гражданите. Отново поддържат твърдението за нарушение на принципа на съразмерност (чл. 6 АПК), доколкото мярката засягала съсобственика Г. Б., без тя да е извършила каквото и да било нарушение. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1537251/07.08.2025г. По делото не са постъпвали възражения и становища. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд прима, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Г. Ц. С. и Г. Б. Б. и двамата от гр. София, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №GPAM-1537251/07.08.2025г., издадена от младши автоконтрольор към Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). С оспорвания административен акт, на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Г. Ц. С. е приложена ПАМ: „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) на собственик, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, за срок от 6 месеца“. В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта. За да отхвърли искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта, съдът е приел, че искането е допустимо, но неоснователно. Определението на АССГ е валидно, допустимо и правилно при следните изводи от правна страна: Съгласно чл.172, ал.6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка по чл.171 ЗДвП. Приложима в случая е нормата на чл.166, ал.4 АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Съгласно чл.166, ал.2 АПК, приложима на основание ал.4, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилен е изводът на състава на АССГ в насока, че тежестта на доказване е за жалбоподателите, подали искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Предмет на доказване е възможността предварителното изпълнение на административния акт да им причини значителни и/или трудно поправими вреди, като анализът следва да се направи въз основа на обстоятелства настъпили след издаване на ЗПАМ. Такива обстоятелства жалбоподателите не доказват, за да се прави извод за възможност за настъпване на значителни и/или трудно поправими вреди. Правилен е изводът на състава на АССГ в насока, че при анализ на защитимите от закона обществени отношения предвид тежестта на нарушението (управление на моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда), за което е издадена ЗПАМ и е допуснатото й предварителното изпълнение по закон, и индивидуалните права на гражданите с оглед засягане правата на съсобственик, законодателят е този, който и в хипотеза на съсобственост върху МПС предпоставя като допустимо соченото засягане на правата на съсобственик, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопастността на движението по пътищата (така Определение №3214/13.03.2018г. по адм. дело №3095/2018г. на ВАС, VІІ отд.). Безопасността на движението по пътищата е с оглед защитата на живота и здравето на участниците в движението. От друга страна законът не гарантира като защитим противопоставим интерес на съсобственика, този да извършва ежедневните си нужди единствено с това МПС. Здравето на съсобственика не е поставено под заплаха от невъзможността да си служи с точно този автомобил. Предвид гореизложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт, съставът на Върховния административен съд