Решение № 8798 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 101/2018 г.

Решение № 8798 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 101/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Х. С. срещу решение № 5807 от 17.10.2017 г. по адм. дело № 2851/2017 г. по описа на Административния съд -С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2061208421/07.03.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта в която е изменен и потвърден с Решение № 1788/06.10.2014 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е установен дължим данък по ЗОДФЛ за 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд относно началното салдо към 01.01.2006 г. и относно движението на паричните суми в паричния поток са неправилни. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирилов, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е частично основателна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 3258 от 16.03.2017 г. по адм. дело № 5250/2016 г., състав на ВАС, първо отделение, е отменил решение № 1760 от 15.03.2016 г., постановено по адм. дело 9665/2014 г. по описа на АССГ, с което е обявена нищожността на процесния РА и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата срещу РА № 2061208421/07.03.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта в която е изменен и потвърден с Решение № 1788/06.10.2014 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП по отношение на определения му данък по ЗОДФЛ за 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. и е изменил процесния РА като за 2008 г. е определил данък по ЗДДФЛ дължим от Н. Х. С. в размер на 5 181,43 лв За да отхвърли жалбата на физическото лице първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че липсват доказателства за налични парични средства у лицето, които да обосноват в пълен размер направените разходи за издръжка на домакинството, пътувания в чужбина, предоставени заеми и парични вноски в търговски дружества. Първостепенният съд е счел за недоказан произходът, а следователно и наличието на разполагаема сума от 400 000 лв. към началото на ревизирания период у Н. С., а така също и алтернативно заявената в съдебното производство разполагаема сума от 258 981 лв. Относно предоставените парични суми от ревизираното лице на дружествата "О. Е." ООД и "Терават" ООД съдът не е кредитирал последващите изявления и представените с допълнителните писма от 20.12.2012 г. счетоводни документи, с които се твърди, че са били отстранени допуснати счетоводни грешки, тъй като е очевидно, че те са били съставени едва след издаване на първия РА от 02.02.2012 г. Преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, настоящият състав на ВАС счита, че следва да бъде разгледано направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания РА публични вземания за 2006 г. съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. В тази правна норма е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален закон. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. В случая, началото на давностния срок е 01.01.2008 г., като към 01.01.2018 г. абсолютната давност за публичните вземания, установени в процесния РА за 2006 г. е изтекла, което е самостоятелно основание да се приеме, че в тази му част РА следва да се отмени. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. При извършването на ревизията органите по приходите са направили извод, че данъчната основа за облагане на Н. Х. С. с данъци по ЗДДФЛ следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. С оглед на това, че за Н. Х. С. е установено въз основа на събраните доказателства, направения анализ и изготвената съпоставка на получените доходи и извършените разходи от задълженото лице през ревизираните периоди, недостиг на средства за всяка от годините, органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в нея условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно първостепенният съд е счел за недоказан произходът, а следователно и наличието на разполагаема сума от 400 000 лв. към началото на ревизирания период у Н. С., а така също и алтернативно заявената в съдебното производство разполагаема сума от 258 981 лв. Представен е договор за заем от 12.05.2001 г. между П. Х. П. -заемодател и ревизираното лице за сумата от 400 000 лв. В същия е предвиден срок на договора 1 г., като в същия срок се дължи и възнаграждение в размер на законната годишна лихва. В приобщено по делото като доказателство писмо от П. Х. П., изпратено по повод извършваната на "Терават" АД ревизия тя потвърждава, че е дала на Н. С. сумата от 400 000 лв. на заем, като уговорката им е била да й ги върне, когато бизнесът му потръгне, а лихви не е начислявала и не е получавала. Приложени са и копия на нотариални актове, с които П. Х. П. през 1994 г. и 1995 г. е продала свои недвижими имоти на обща стойност 258 981 лв., като доказателство за произхода на заетите на С. 400 000 лв. Не са представени други доказателства, че твърдените в алтернативност суми са били действително предадени на ревизираното лице. Продажбите на недвижими имоти П. П. е извършила през 1994 - 1995 г., а договорът за заем е с дата едва от 2001 г., като няма данни през изтеклите години дали и как е съхранявана сумата до 2001 г. и дали, дори и да е била дадена в заем на С. е била налична чак към 01.01.2006 г. - началната дата на ревизирания период. Относно предоставените парични суми от ревизираното лице на дружествата "О. Е." ООД и "Терават" ООД съдът правилно не е кредитирал последващите изявления и представените допълнителните писма от 20.12.2012 г., с които се твърдят допуснати счетоводни грешки, с оглед на което се твърдят и редуцирани размери на предоставените в дружествата от ревизираното лице суми. Наличието само на твърдение за допуснати счетоводни грешки не може да обоснове различен размер на внасяните парични суми от страна на ревизираното лице. С оглед изложеното, решението е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила, като единствено в частта, в която е отхвърлена жалбата на физическото лице срещу процесния РА за установените задължения по ЗДДФЛ за 2006 г. следва да бъде отменено поради изтекла абсолютна давност и съответно следва да се отмени и РА в частта на установените задължения по ЗДДФЛ за 2006 г. Разноски: С оглед резултата по делото на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 731 лв. на основание на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,