Определение № 1636 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1457/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Голдън Стар“ ЕООД, гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния представител адв. Наков, срещу определение № 89 от 06.01.2025 г., постановено по адм. дело № 2246/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против разрешение за строеж № 253/11.11.2024 г. на главния архитект на Община Несебър и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главен архитект на Община Несебър, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество –неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Бургас е приел, че жалбоподателят не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ и няма правен интерес от оспорването на процесното разрешение за строеж. Определението е правилно. Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай по отношение на разрешенията за строеж, произтича от попадането му в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Тази разпоредба изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж, като обединяващ признак за принадлежността към него при всички хипотези по т. 1 – т. 4 на нормата е титулярството на право на собственост или ограничено вещно право върху определен поземлен имот, сграда или обект в нея. В конкретния случай оспореното разрешение за строеж е издадено за строителство на "Подпорни съоръжения с дължина L=202.75 м. към вакационно селище „Парадайз бийч““ в имот с идентификатор 11538.13.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на м. „Варницата“, гр. Свети Влас, за който се твърди, че е съседен на имот с идентификатор 11538.13.951, по отношение на който жалбоподателят притежава право на собственост. С оглед на това в случая приложима се явява разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, за определяне кръга на заинтересованите лица, разполагащи с право да оспорят законосъобразността на процесното разрешение за строеж. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ заинтересовани лица в производството по издаване на разрешения за строеж в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че в случая е разрешено на „Парадайз бийч“ ЕАД изграждането на нов строеж в имот с идентификатор 11538.13.10, който не се спори, че е съседен на имот, за който жалбоподателят твърди, че е собственик. С оглед на това жалбоподателят към датата на издаване на процесното разрешение за строеж не се легитимира нито като собственик на имот с идентификатор 11538.13.10, нито като носител на ограничени вещни права в този имот, нито като възложител или като лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. При така установеното по делото правилно първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване на процесното разрешение за строеж. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 4 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,