Решение № 6619 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12413/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д., чрез адв. Пелев срещу решение № 33425 от 13.10.2025г. по адм. дело № 7425/2025г. на Административен съд София - град /АССГ/. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Д. Д. против Решение № 107/14.03.2024 г. по преписка № 71/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, Петчленен разширен заседателен състав, в частта, с която е установено, че Д. К. Д., заемал длъжността директор в Дирекция „Противодействие на измамите“ при Държавен фонд „Земеделие“, е осъществил дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5, вр. § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, на основата на признаците „пол“ и „лично положение“ спрямо Н. М. К. при упражняване правото й на труд, както и в частта, с която му е наложена глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за същото нарушение. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл.209,т. 2 и т.3 от АПК. Излага подробно развити съображения за сочените пороци на първоинстанционното решение. По същество претенцията се свежда до нарушение на процесуалните правила при събиране и обсъждане на доказателствата по делото, а от там и неправилност на крайните изводи на съда. Моли за отмяна на съдебното решение и уважаване на жалбата срещу Решение № 107/14.03.2024 г. по преписка № 71/2022 г. на КЗД. Претендират се сторените по делото разноски. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация в представено писмено и в съдебно заседание, чрез юрк. Борисова изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Моли решението като правилно да остане в сила. Претендират се разноски по делото. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответната страна - Н. М. К., лично в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Ответната страна - Държавен фонд „Земеделие“ не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Административен съд София град е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Решение № 33425 от 13.10.2025г. по адм. дело № 7425/2025г. на АССГ е постановено след като с Решение № 7797/11.07.2025г. по адм. д. № 4170/2025г. на ВАС е отменено предходно Решение № 22059/01.11.2024г. на АССГ постановено по адм.д. №3771/2024г. и делото е върнато със задължителни указания за ново разглеждане. В този случай правилно и на осн. чл.226, ал.1 АПК разглеждането на делото е започнало от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило за връщането му. В случая, предвид дадените указания и тъй като страните не са ангажирали допълнителни доказателства, са обсъдени събраните до този момент доказателствата и са изложени съображения за материалната законосъобразност на оспорения акт. Първоинстанционният съд е установил, че КЗД образувала преписка № 71/2022г. за проверка на оплаквания по признак „лично положение“ и „пол“ по повод жалба вх. № 44-00-3977/03.12.2021г. и уточняваща молба вх. № 44-00-613/14.02.2022г. от Н. К. срещу Д. К. Д.. Комисията установила, че Д. Д., заемал длъжността директор в Дирекция „Противодействие на измамите“ в ДФЗ, и е осъществил дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5, вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците „пол“ и „лично положение“ спрямо Н. К., заемаща длъжност старши експерт в Дирекция „Противодействие на измамите“, при упражняване правото на труд. КЗД приела, че „тормоз" е нежелано поведение, свързано с пола на лице, имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на лицето и създаване на смущаваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна обстановка. КЗД приела, че след връщането на Н. К. от майчинство, Д. Д. е възложил изпълнение на различни трудови функции, като същите не били възлагани на други жени в дирекцията. По този начин е била създадена враждебна и унизителна среда спрямо К., което представлява тормоз на чл. 5, вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. За да отхвърли жалбата срещу Решение № 107/14.03.2024 г. по преписка № 71/2022 г. на КЗД първоинстанционният съд е приел, че същото е постановено от компетентен орган в законен състав, в съответствие с изискването на форма и съдържание. Правилно, според АССГ, Комисията е приложила чл. 9 от ЗЗдискр. за разменяне на доказателствената тежест. Анализирайки приложимата нормативна уредба, съобразена със задължителните указания на съда и мотивите на оспореното решение, АССГ е направил извод, че КЗД правилно е установила, че Д. в качеството му на директор на дирекция "Противодействие на измамите" в ДФЗ е осъществил спрямо Н. К. дискриминация под формата на "тормоз". Позовавайки се на събраните свидетелски показания пред специализирания орган, както и от показанията, изслушани в производството пред съда е направен извод, че Д. е създавал враждебна работна среда, възлагайки на К. нови задължения след завръщането й на работа след майчинство, за които тя не е била обучавана. Решението на АССГ е правилно постановено. Доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил в решението си всички възражения за допуснати от КЗД съществени нарушения на административнопрозиводствените правила, изразяващи се в непълно изяняване на всички факти и несъбиране на поискани доказателства от касатора са неоснователни. Въпросът за спазване на административнопрозиводствените правила при постановяване на оспореното решение на КЗД е решен с влязлото в сила решение№7797 от 11.07.2025г. по адм. дело №4170/2025г. по описа на ВАС, с което съдът е върнал делото за ново разглеждане при спазване на дадените указания и излагане на мотиви по същество на спора, относно материалната законосъоборазност на акта. Несъстоятелни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е взел предвид мотивите на предходния състав на АССГ за липса на яснота в жалбата на К., относно фактическия състав на нарушенията като елемент от редовността на сезирането. Този въпрос е решен изрично с влязлото в сила решение на ВАС, поради което за АССГ няма законово задължение да се съобразява с отменено от касационната инстанция решение. Съгласно разпоредбата на чл.224 АПК указанията по тълкуване и прилагане на закона са задължителни при по - нататъшното разглеждане на делото от първостепенния съд, поради и което съдът правилно, не е разглеждал отново оплакванията за допуснати нарушения от страна на КЗД, изложени в първоначалната жалба. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че както КЗД, така и съдът не са обсъдили представените от Комисията оценки за работа на касатора като ръководител на дирекцията, при които не са установени нарушенията, твърдяни от К.. Тези доказателства са ирелевентни към предмета на спора тъй като нарушенията на анитидскриминационното законодателство се установяват в производството пред специализирания орган, какъвто е КЗД, респективно подлежат на съдебен контрол пред съд, поради което оценки и заключения на други органи в случая оценяващ и контролиращ ръководител за липсата на такива нарушения не обвързват както КЗД, така и съдът и правилно не са обсъждани в решенията им. Правилно не са взети предвид и обсъдени както от КЗД, така и от решаващият съд подаден сигнал от Д. до Инспектората на ДФЗ от 15.09.2021г. за извършени неправомерни действия от К., както и докладна записка в отговор на сигнала. Всички тези доказателства са неотносими в производството за установяване нарушение на ЗЗДискр., тъй като касаят изпълнение на служебните задължения на служителката К. и биха били относими единствено в производство по наложено дисциплинарно наказание, каквото настоящото не е. Оплакванията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил показанията на разпитан свидетел Н., ръководител Инспекторат за липсата на изнесени данни от страна на служителката К. за конкретни факти и данни за нарушения, извършени от Д., също са неотносими към предмета на правния спор, който касае единствено нарушения от негова страна на антидискриминационното законодателство и оплакванията за осъществен от негова страна тормоз спрямо К.. Извършеният от звено "Инспекторат" анализ на работата на ръководената от касатора дирекция, приключил с докладна записка от 14.04.2021г. за липсата на извършени нарушения от Д. в качеството му на директор на дирекцията по изложените по - горе съображения и характера на производството е неотносим към спора и правилно не е обсъден и взет предвид, както от КЗД, така и от съдът. Правилни са изводите на АССГ, относно разпределението на доказателствената тежест в хода на административното производство, предвид чл. 9 от ЗЗДискр. Приел е, че е налице доказано съмнение за осъществена prima facie дискриминация от Д. Д. спрямо Н. К., поради което в доказателствена тежест на Д. е да установи обратното, а именно, че правото на неравно третиране не е нарушено. В специалната хипотеза жалбоподателят е длъжен да посочи пред КЗД фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на жалбоподателя в конкретния случай не е нарушено. В случая тези предпоставки на налице. В първоначалната жалба и последващата уточнителна молба и представените пред КЗД сведения К. изнася достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че е нарушена на забраната за дискриминация като неблагоприятно третиране под формата на тормоз. Предвид разместената доказателствена тежест административният орган е дал възможност на соченият за дискриминатор Д. да представи доказателства, че принципът на равно третиране не е нарушен, с която последният не се е справил. От събраните по преписката и по адм. д. № 3771/2024г. на АССГ гласни доказателства не се установява безпротиворечиво, че Д. не нарушава забраната за неблагоприятно третиране. В тази връзка неоснователни са претенциите на касатора, че не били допуснати и събрани всички относими за случая доказателства. Разпитани пред административният орган са достатъчен брой свидетели, като по адм. д. № 3771/2024г. на АССГ са разпитани и Н. Н. – бивш ръководител на звено „Инспекторат“ и М. К. бивша служителка в Дирекция „Противодействие с измамите“. По съображения изложени по - горе в решението дадените от свидетелите показания касаят единствено подавани сигнали от Д. и К. до инспектората и са неотносими в производството по установяване на извършено нарушение на ЗЗДскр. КЗД е независим специализиран орган, който в нарочно производство извършва проучване и обследване на твърдяното неправомерно третиране на собствено основание и преценката му не зависи от дадени оценки и заключения на други органи, включително и звено "Инспекторат" в ДФЗ. Правилно, съдът е стигнал до извод и за осъществен състав на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДиск. от касатора и законосъобразност на изводите на КЗД в този смисъл. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на защитените признаци по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, основано на защитен признак, което в причинна връзка с посочената специална цел или резултат – да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице и/или да създаде неприемлива за него среда. В разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДискр. е уточнено, че "на основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Споделят се изцяло изводите на АССГ, че по преписката, включително от показанията на разпитаните свидетели Т. К. и Н. И. се потвърждават твърденията на жалбоподателката, за променено в негативен аспект отношение от страна на Д. към К. след нейното завръщане от майчинство. Възлагането на изцяло нови функции и задължения по решение на Д., без проведено обучение, заявено от последния специално отношение и специална преценка при заявен отпуск, различна от другите служители (св. К.), изрично заявено на оперативка от страна на Д. специално отношение към служителката, както и че ще се наложи да работи съвсем различни неща, съставляват нежелано поведение от страна на Д., изразено словесно с цел накърняване на достойнството на завърнала се от отпуск за отглеждане на дете и с тежко заболяване служителка, респективно създаване на враждебна и обидна среда. Видно от показанията на разпитаните свидетели. безспорно е установено по делото злепоставяне на К. пред колегите й в дирекция „Противодействие на измамите“ в ДФЗ (свид. показания на св. М. К. в с.з. на 01.102024г. по адм. дело №3771/2024г. на АССГ), съгласно които Д. е създавал спънки пред К. при ползване на отпуск по болест, като разпространявал твърдения, че тя всъщност симулира своята рискова бременност. Напълно се споделят изводите както на КЗД, така и на решаващият състав на АССГ за наличие на безспорни доказателства за създадена враждебна и унизителна среда спрямо жалбоподателката Н. К., след ползвани от нея болнични за временна неработоспособност и отпуск, поради бременност и раждане, както и отпуск за отглеждане на дете от страна на Д. Д.. Събраните по делото писмени доказателства, ценени в съвкупност с показанията на разпитаните свидетели пред КЗД, Т. К. и Н. И., както и в хода на съдебното производство, сочат на правилен извод от страна на КЗД, потвърден и от съдебния състав за осъществен тормоз на работното място спрямо К. и изпълнен фактически състав на разпоредбата на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АССГ е постановил правилно и законосъобразно решение, постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в размер на 150 евро на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение