Определение № 5316 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2065/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, срещу определение № 183/02.04.2025 г. на в. гр. д. № 576/2024 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на КОНПИ за изменение на постановеното по в. гр. д. № 576/2024 г. на Великотърновския апелативен съд решение в частта, в която КОНПИ е осъдена да плати на адв. М., процесуален представител на С. М. и Т. М., 12000 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА, за осъществено безплатно процесуално представителство на двамата пред въззивната инстанция. В частната жалба се излагат доводи, че съдът не присъжда разноски при предоставена безплатна правна помощ, тъй като насрещната страна и адвокатът й сами са преценили адвокатската помощ да е безплатна. ВКС счита, че е необходимо да се произнесе по наличието на всички законови предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, доколкото действа при условията на пълен въззив, поради което намира, че са налице основания за спиране на производството по делото. С разпореждане от 20.06.2025 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълк. дело № 3/2025 г. е поставен за разрешаване от Общото събрание на гражданската и търговска колегия въпросът: "Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?". С оглед предметния обхват на настоящото производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, то поставеният въпрос по тълкувателното дело се явява обуславящ за изхода му, което налага спирането му до постановяване на тълкувателен акт. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение