Решение № 88 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1171/2011 г.

Решение № 88 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1171/2011 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби и от двете страни по делото-ищцата М. К. А., приподписана от адвокат А. Н. и ответника Х. И. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител адвокат К. С. против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VI-27/19.04.2011 г., постановено по гр. д. № 373/2011 г. С обжалваното решение е отменено решение на БРС № 1949/28.12.2010 г., постановено по гр. д. № 6256/2010 г. в частта, с която ползването на семейното жилище в [населено място], к-с "Лазур", [жилищен адрес] ет. 4, ап. ляв е предоставено на съпругата М. К. Н. и е отхвърлен насрещния иск на ответника Х. И. Н. за предоставяне на него семейното жилище, вместо което е постановено друго решение, с което е разпределено ползването на семейното жилище между двамата бивши съпрузи, като на Х. И. Н. е предоставена западната спалня, а на М. К. Н. - дневната и е постановено двамата да ползват общо кухнята и сервизните помещения. С определение № 1359/19.12.2011 г. по гр. д. № 1171/2011 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно ползването на семейното жилище след развода на страните в аспект наличието на техническа възможност за разпределяне ползването на семейното жилище между двамата бивши съпрузи, който правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния съд с П. № 12/1971 г. - основание за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. Постъпила е на 9.03.2012 г. писмена молба вх. № 2588 от ищцата М. К. А. ЕГН [ЕГН], с която заявява, че не възразява на искането на ответника Х. И. Н. да му се предостави изцяло ползването на семейното им жилище, че е напуснала жилището, че се е устроила на друго място и че не поддържа искането си да й се предостави на нея ползването на семейното жилище. Касационната жалба на ответника е основателна. От писмено становище на ищцата пред Върховния касационен съд се констатира, че ищцата е напуснала семейното жилище, устроила се е на друго място и не поддържа искането си семейното жилище да се предостави на нея. Обжалваното въззивно решение следва да се отмени и да се постанови друго решение, с което при липса на спор между страните ползването на семейното жилище следва да се предостави изцяло на ответника. С оглед този изход на делото в настоящата инстанция ищцата следва да му заплати направените разноски в размер на сумата 1 055.00 лв. -заплатено възнаграждение на един адвокат и заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение