Решение № 3161 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12218/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. Д. против решение № 1176 от 12.11.2025 г., постановено по адм. дело № 178/2022 г. по описа на Административен съд – Видин. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който мълчаливия отказ на кмета на община Макреш да се произнесе по подаденото от Д. заявление да бъде отменен. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът – кмет на община Макреш оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите на административния съд, че по заявлението на С. Д. до кмета на община Макреш за изменение на кадастралния план на с. Раковица, изразяващо се нанасяне на имот с проектен пл. № 1073 с площ от 626 кв.м. (идентичен с УПИ XIII-336, кв. 45 по плана от 1925г.), представляващ част от имот с пл. № 27, собственост на наследодателката й Н. Ж. В., съгласно представения проект, е формиран мълчалив отказ, както и и че този отказ е законосъобразен, са направени без делото да е изяснено от фактическа страна и да са събрани относимите доказателства. Не е изяснено дали за територията, в която се намира имота, посочен от жалбоподателката, има одобрена кадастрална карта и регистри с оглед твърдението в жалбата, че имотът „не бе нанесен в кадастралната карта“. Установяването дали за територията на с. Раковица е приета кадастрална карта е от съществено значение за правната квалификация на спора, както и за компетентността на органа, чийто мълчалив отказ се оспорва, тъй като съгласно § 4 от ПЗР на ЗКИР кметът на общината има правомощия да одобрява изменение на кадастрален план само до приемане на кадастралната карта. Посоченото обстоятелство е съществено и за преценката за наличието на подлежащ на оспорване административен акт, тъй като само непроизнасянето в срок на материалнокомпетентен орган може да формира мълчалив отказ. В случая в нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 171, ал. 2 и ал. 5 АПК) тези факти не са изяснени и за тях не са събрани доказателства чрез справка от съответната служба по геодезия, картография и кадастър или чрез използване на специални знания. Освен това в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдебният акт съдържа изключително кратки и неясни мотиви. Липсват фактически установявания за релевантните за спора факти, както и съображения, аргументиращи преценката за компетентност на административния орган и наличието на подлежащ на оспорване административен акт. Констатациите на административния съд за законосъобразност на формирания мълчалив отказ не се основават на анализ на представените по делото доказателства, а на такива, които не са събрани по съответния ред (цитирани са актове за общинска собственост, които не са представени по делото). Заключението на съда, че жалбоподателката не се легитимира като собственик на процесния имот, прието като достатъчно основание за отхвърляне на подадената жалба, е направено без да е съобразено, че този въпрос е от значение за допустимостта на административното производство, което може де се инициира от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон или служебно (чл. 51, ал. 4, предишна ал. 3 ЗКИР). В случая съображения за допустимостта на административното производство също не са изложени, въпреки че въпросът е преюдициален по отношение на преценката за законосъобразност на оспорения административен акт. Посочените процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до необоснованост на съдебния акт и постановяването му в противоречие с материалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд – Видин за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да изясни делото от фактическа страна, като събере релевантните доказателства. Въз основа на съвкупен анализ на събраните доказателства съдът следва да прецени допустимостта на административното производство, компетентността на административния орган, наличието на подлежащ на оспорване административен акт и неговата законосъобразност, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,