Определение № 60125 от 16.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3249/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 1688 от 26.02.2021 г., подадена от П. П. С. чрез неговия пълномощник адв. Б. Д., за допълване на определение № 29 от 25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 3249/2020 г. на ВКС, І г.о., в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна С. Ж. Ж. чрез неговия процесуален представител адв. Б. Ж., в който изразява становище, че молбата е неоснователна. Поддържа, че администриращият съд неправилно е разпоредил връчване на препис от частната жалба, предмет на ч.гр.д. № 3249/2020 г. на ВКС, І г.о., на насрещната страна-ответник по делото, тъй като делото е било прекратено преди на ответника да е бил връчен препис от исковата молба, и следователно, за ищеца не е възникнала отговорност за разноски. На следващо място прави възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение за отговор на частната касационна жалба.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: Производството по ч.гр.д. № 3249/2020 г. на ВКС, І г.о., е образувано по частна касационна жалба, подадена от адв. Б. Ж. като пълномощник на С. Ж. Ж., срещу въззивно определение № 260002 от 07.08.2020 г. по ч.гр.д. № 307/2020 г. на Варненския апалативен съд, с което е било потвърдено определение № 1866 от 25.06.2020 г. по гр.д. № 1384/2020 г. на Окръжен съд-Варна за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК. Препис от частната касационна жалба е връчен на насрещната страна П. С., който е подал писмен отговор, в който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а по същество-че същото е правилно и законосъобразно. С отговора е заявено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвянето му, като са представени и доказателства /пълномощно и договор за правна защита и съдействие серия А № 916160 от 16.11.2020 г./, че договореното възнаграждение от 2 800 лв. е заплатено. С определение № 29 от 25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 3249/2020 г. на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение. С това определение касационната инстанция не се е произнесла по отговорността за разноски. С оглед изхода на делото, настоящият състав намира, че на основание чл. 78, ал.3 ГПК на молителя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната касационна жалба. Неоснователни са доводите на насрещната страна С. Ж. за това, че не са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране на отговорността му за разноски, тъй като на молителя не е следвало да се изпраща препис от частната касационна жалба, защото производството по делото е било прекратено преди на същия да е бил връчен препис от исковата молба Тези доводи са в противоречие с разпоредбата на чл. 276, ал.1 ГПК, съгласно която, след като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. Едва след изтичане на срока по ал.1, частната жалба, заедно с отговора, ако такъв е бил подаден, се изпращат на по-горестоящия съд. Съдебната практика, на която се позовава страната, касае отговорността за разноски при прекратяване на делото преди връчване на препис от исковата молба на ответника. Тя е неприложима към отговорността за разноски в производство по обжалване на прекратителното определение, които се дължат на общо основание по правилата на чл. 78 ГПК. Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното от молителя П. С. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната касационна жалба в размер на 2 800 лв. В чл. 7, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е предвиден минимален размер на възнаграждението за производства по частни жалби-1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото, но не по-малко от предвиденото в чл. 11. Доколкото в Наредбата няма изрично предвиден минимален размер за изготвяне на отговор на частна жалба, тази разпоредба следва да се приложи по аналогия и към изготвяне на отговор на частна жалба. В случая производството пред ВКС е било по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК-обжалвано е въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Това определение, както и определението на първоинстанционния съд, не засягат съществото на правния спор, а разрешават процесуален въпрос, поради което в производството по обжалването му пред ВКС материалният интерес на делото няма самостоятелно значение. От друга страна, делото пред ВКС не разкрива съществена фактическа и правна сложност. Съобразявайки тези обстоятелства, както и обема на извършената от адвоката защита, изразила се в изготмяне на отговор на частната касационна жалба, без явяване в съдебно заседание, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лв. се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК, поради което следва да бъде редуцирано до минималния размер от 200 лв., предвиден в чл. 11 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на на адвокатските възнаграждения. До този размер молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното съдът