Определение № 50158 от 06.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 758/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Т. 2000” ЕООД, [населено място] срещу решение № 6 от 6. 01. 2022 г. по в. т. д. № 231/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № Р-56 от 16. 04. 2021 г. по т. д. № 77/2019 г. на Великотърновски окръжен съд, с което касаторът е осъден на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Е.“ ЕООД, [населено място] сумата от 146 546, 58 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на самостоятелен обект в сграда № 1 с идентификатор 10447.514.364.1.15 по КККР на СГКК – Велико Т., представляващ обект за търговска дейност, с административен адрес [населено място], [улица] и застроена площ от 1462, 70 кв. м., заедно с прилежащия паркинг с площ 1 306, 00 кв. м., за периода от 18. 10. 2017 г. до 28. 01. 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29. 01. 2019 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Касаторът твърди, че атакуваното решение е недопустимо, съответно неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Недопустимостта на съдебното решение се извежда от обстоятелството, че съставът на ВТАС, постановил обжалваното решение, е участвал в решаване на множество дела между същите страни, както и със същия предмет, като касационният жалбоподател посочва решение № 284 от 22. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 333/2021 г. на ВТАС и решение по т. д. № 71/2020 г. на ВТАС. Освен това, излага доводи, че при наличие на подписано от страните и действащо и към настоящия момент споразумение от 24. 11. 2016 г., с което е разписан дължим месечен наем в размер на 3600 лв., не следва да се ценят допуснатите съдебни експертизи, тъй като ползването на имота е осъществявано на правно основание. Счита, че съдебно-икономическата експертиза не е извършена от правоспособно лице, поради което с оглед оспорването й от касатора въззивният съд е следвало да допусне поисканата повторна експертиза. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 ГПК. На първо място, се твърди, че въззивният акт е недопустим по вече възпроизведените при обсъждането на касационната жалба съображения. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: „1. Следвало ли е въззивният съд, както и допуснатите и приети по делото съдебни експертизи, да вземат предвид и да ценят представеното по делото споразумение от 24. 11. 2016 г. по отношение на дължимия месечен наем, подписано от управителя на „Е.“ ЕООД и подпечатано с печата на това дружество, който наем е приет от касатора с нарочна нотариална покана, като точка 1, вписана в споразумението, е неотносима по отношение на наема и не следва да счита като обвързана?“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да допусне тройна СТЕ, поискана с въззивната жалба, при условие, че допуснатите единични експертизи от първоинстанционния съд не са отговорили на поставените им въпроси?“ Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като по първи въпрос се позовава на решение № 15 от 30. 01. 2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 228 от 01. 10. 2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, І г. о., решение № 24 от 20. 01. 2010 г. по гр. д. № 4740/2008 г. на ВКС, І г. о. и решение № 217 от 09. 06. 2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г. о., а по втори въпрос – на решение № 267 от 04. 03. 2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, І г. о., решение № 134 от 05. 08. 2019 г. по гр. д. № 3482/2018г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 542 от 07. 02. 2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на ВКС, ІV г. о. Ответникът по жалбата ищец „Е.“ ЕООД, [населено място] е депозирал писмен отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – касационната жалба е неоснователна. Като съобрази доводите на касатора за недопустимост на въззивния акт, настоящият състав констатира, че двама от съдиите, участвали в състава постановил обжалваното въззивно решение по в. т. д. № 231/2021 г. на ВТАС, са взели участие и при решаване на в. гр. д. № 333/2021 г. на ВТАС с предмет иск на „Е.“ ЕООД срещу „Т. 2000“ ЕООД с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването без основание на процесния имот за периода 29. 01. 2019 г. – 30. 08. 2019 г., като решението по последното дело е постановено на 22. 12. 2021 г. и предхожда произнасянето с атакуваното въззивно решение от 6. 01. 2022 г. С разпореждане от 27. 02. 2023 г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 1/2023 г. на ОСГТК на ВКС по следните въпроси: 1. „Участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по настоящото висящо дело или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, основание ли е за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК ?“ и 2. „ Налице ли е порок и какъв на съдебно решение, постановено от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?“ Решението по тълкувателното дело е от значение за произнасянето по настоящото дело. Поради това е налице основанието по чл. 292 ГПК за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение