Решение № 3061 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9944/2010 г.

Решение № 3061 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9944/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Кмета на Община Благоевград против решение № 296/07.06.2010 г., постановено по адм. дело № 33/2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменен по жалба на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" РА № 4/09.09.2009 г., издаден от Елеонора Христова Йорданова - ст. инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Благоевград, мълчаливо потвърден от кмета на общината, с който са установени общо задължения за довнасяне от лицето в размер на 11 862.06 лв. и лихви за просрочие в размер на 5 000.47 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 01.01.2009 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - "Национална компания железопътна инфраструктура", гр. Дупница, чрез пълномощника си юрк. Каназирска, е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Благоевград е бил РА № 4/09.09.2009 г., издаден от Елеонора Христова Йорданова - ст. инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Благоевград, мълчаливо потвърден от кмета на общината, с който са установени общо задължения за довнасяне от лицето в размер на 11 862.06 лв. и лихви за просрочие в размер на 5 000.47 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 01.01.2009 г. За да отмени горепосочения РА, съдът е приел, че същият е издаден от некомпетентен орган - ст. инспектор от Дирекция "МДТ" при Общинска администрация - Благоевград, определен със Заповед № 4око/12.08.2009 г. на органа по приходите, издадена на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 4 ЗМДТ и във връзка с извършена ревизия, по която е съставен Ревизионен доклад № 3/10.08.2009 г. Съдът се е позовал на чл. 4, ал. 1, изр. 1 от ЗМДТ, съгласно която установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК и те имат правата и задълженията на орган по приходите, както предвижда ал. 3 на същата норма. Цитирайки разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ДОПК (при очевидна техническа грешка при изписването вместо коректното ЗМДТ), съдът е посочил, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а в настоящия случай такава заповед не е издадена. Издадена е заповед от органа по приходите, която е съгласувана с Директора на дирекция "МДТ", на които законът не е предоставил такива правомощия. Наред с изложеното, първоинстанционният съд е счел, че в Заповед № 4око/12.08.2009 г. е определена Елеонора Хр. Йорданова- ст. инспектор в Дирекция "МДТ" за компетентен орган по издаването на РА във връзка с извършена ревизия, по която е съставен ревизионен доклад № 3/10.08.2009 г., а в процесния РА е посочен друг РД, а именно РД № 4Д/10.08.2009 г. Така, според съда, дори да се приеме, че РА е издаден от надлежно оправомощен орган, то същият е следвало да издаде РА въз основа на РД № 33/10.08.2009 г., а не по РД № "Д/10.08.09 г., по отношение на който не е бил оправомощен. Така постановеното решение е неправилно. Процесният РА е издаден от Елеонора Христова Йорданова на длъжност ст. инспектор в Дирекция "МДТ", на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК в съответствие със Заповед за определяне на компетентен орган № 4 око/ 12.08.2009 г. и въз основа на извършена ревизия на НК "Железопътна инфраструктура". Цитираната ЗОКО от своя страна е издадена на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, чл. 4 от ЗМДТ и във връзка с Уведомление № 3 У от 10.08.2009 г. за съставен РД и е подписана от Орган по приходите Йорданка Кацарска, съгласувана с Директор на Дирекция "МДТ" при Община Благоевград. Административният съд правилно се е позовал на нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, визирана и в процесната ЗОКО, съгласно която установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, както и на тази на алинея трета, според която в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Цитирал е и разпоредбата на ал. 4, регламентираща, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, но интерпретацията, която е дадена на последния законов текст, и последвалите от нея изводи са необосновани. Действително, Кметът на Общината е този, който определя служителите в общинската администрация, но това не означава, че само и единствено той може да ги снабди с компетентност по чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК. Факт е, че ЗОКО № 4 око/ 12.08.2009 г. е подписана както от "орган по приходите Йорданка Кацарска", по отношение на която не са налице данни за заеманата от нея длъжност, тъй като съдът не е указал на ответника необходимостта от представянето на доказателства в този смисъл, така и от Директор Дирекция "МДТ" в Община Благоевград, по отношение на който е посочено, че е съгласувал издаването на същата заповед. В гореизложения контекст настоящият състав на касационната инстанция намира, че първостепенния съд не е изпълнил задълженията си с оглед служебното начало да задължи ответника да представи заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Настина, с определение от з. з. на 29.04.2010 г. съдът е задължил касатора (ответник в първоинстанционното съдебно производство) да представи РД № 4Д/10.08.2009 г., неразделна част от РА № 4/09.09.09 г., както и доказателства за връчването му на лицето, но отново няма изрично указание за представяне на заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК за определяне на компетентния орган. Отделно от това, в РД № 4Д/10.08.2009 г. са цитирани ЗВР № 03/12.05.09 г., изменяна със Заповед № Уд 3/08.06.2009 г., които също не са представени по делото, а съдът е пристъпил към решаване на спора по същество, без да бъде приобщена в цялост административната преписка, в това число и с доказателства за компетентността на издателя на акта. Необосновано съдът е приел, че РА е издаден по друг, различен РД. Установява се по несъмнен начин, че РД № 4Д/10.08.2009 г., съдържащ констатации за данък върху недвижимите имоти на НК "Железопътна инфраструктура", е посоченият и в оспорения РА. ЗОКО № 4 око/ 12.08.2009 г. не е обоснована фактически от РД № 3/10.08.2009 г., както неправилно е приел съдът. Там фигурира Уведомление № 3У/10.08.2009 г., също неприложено по делото. С оглед на това следва да се приеме, че като е отменил РА като нищожен при наличните по делото доказателства, съдът е допуснал нарушение на закона, включително и чрез неизпълнение на служебното начало изрично да изиска горепосочената заповед. Затова решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за произнасяне по валидността и законосъобразността на ревизионния акт, след окомплектоване на административната преписка с доказателства, част от нея, и при тълкуване на закона, съобразно изложеното по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. За пълнота на изложението следва да се посочи, че като е счел, че РА е нищожен, административния съд е следвало да прогласи неговата нищожност, тъй като по същество е приел, че не е налице валиден административен акт, а в тази хипотеза прецизното процедиране налага обявяването на тази нищожност в правния мир, а не отмяна на акта като незаконосъобразен. Касаторът е поискал настоящият съд да се произнесе по същество, но това е невъзможно, тъй като делото не е изяснено от фактическа страна и произнасянето по същество следва да се извърши от първоинстанционния съд след събиране на относимите доказателства, в противен случай страните се лишават от защита от една съдебна инстанция. Предвид изхода на делото на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, тъй като при новото разглеждане на делото първоинстанционния съд ще се произнесе и по разноските пред Върховния административен съд. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I А отделение,