Определение № 1747 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 854/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Селската река“ООД, ЕИК 201740443 със седалище гр. Благоевград, срещу определение № 5498 от 11.12.2025 г., постановено по адм.д.№ 787/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което жалбата на „Селската река“ООД - гр. Благоевград против Решение № ПО-01-2/11.01.2012г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“- Благоевград с искане за обявяване нищожността му е оставена без разглеждане на основание чл.159, т.4 от АПК и производството по делото е прекратено.

Частният жалбоподател твърди неправилност на атакуваното определение, иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.232 от АПК ответникът по частната жалба, директорът на БД“ЗБР“- гр. Благоевград, е депозирал отговор на частната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на частната жалба, съответно – за правилност на обжалваното с нея прекратително определение.

Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК срещу съдебен акт,подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбата на „Селската река“ООД - гр. Благоевград против Решение № ПО-01-2/11.01.2012г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“- Благоевград с искане за обявяване нищожността му, е недопустима като предявена от лице без правен интерес от оспорването му по смисъла на чл.159, т.4 от АПК, оставил е същата жалба без разглеждане на това основание и е прекратил производството по адм.д. № 787/2025г. по описа на Административен съд – Благоевград.

С Решение № ПО-01-2/11.01.2012г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“- Благоевград, административният орган е:

1. Изменил на основание чл.72, ал.1,т.2 и ал.2, чл.52, ал.1,т.4, чл.44, ал.1 и ал.2 от Закона за водите /ЗВ/, §146, ал.2 от ПЗР на ЗВ и чл.62 от Наредба за ползване на повърхностните води Р2010г., издадено от Директора на БД ЗБР-Благоевград на името на П. Т. Б. в качеството му на физическо лице, както следва: Срокът за извършване на строителството на МВЕЦ, определен в Раздел „Срок за завършване на строителството“ от разрешителното се изменя от 12.01.2012г. на 12.01.2016г.азрешително за водовземане № 41140150/12.01.

2. Прекратил е на основание чл.52, ал.1,т.4 във вр. с чл.79, ал.1,т.1, чл.79, ал.2 и ал.3, чл.44, ал.1 и ал.2 от Закона за водите, § 146, ал.2 от ПЗР на ЗИД на закона за водите и чл.55 от Наредба за ползването на повърхностните води действието на Разрешително за водовземане № 41140150/12.01.2010г., издадено от директора на БД ЗБР-Благоевград на името на П. Т. Б. в качеството му на физическо лице и

3. Преиздал е на основанията по т.2 разрешително за водовземане № 41140177/11.01.2012г. на името на „Селската река“ООД- с.Лъки, ЕИК 201740443 с параметрите на прекратеното разрешително за водовземане № 41140150/12.01.2010г. на директора на БД ЗБР – Благоевград, приведено в съответствие с изискванията на действащата редакция на Закона за водите.

За да постанови обжалваното в настоящото производство пред ВАС определение, АССГ, след проследяване на цялата фактология по казуса и след установяване на обстоятелството, че Разрешително за водовземане № 41140177/11.01.2012г., преиздадено с Решение № ПО-01-2/11.01.2012г. на директора на БД“ЗБР“/ обявяването чиято нищожност се иска/ вече е удължавано като срок на действие с Решение № ПО-01-169/01.12.2015г. от същия административен орган до 12.01.2021г., както и обстоятелството, че МВЕЦ „Лъки“, кота 720м, Селската река е построен и въведен в експлоатация през 2015г., е заключил, че за жалбоподателя не е налице правен интерес да иска обявяване нищожността на Решение № ПО-01-2/11.01.2012г. на директора на БД“ЗБР“, тъй като: на първо място- същото решение съставлява позитивен за жалбоподателя административен акт, създаващ за него права, които същият е упражнявал в годините поне до 2021г., а от друга - и поради факта, че не може правен интерес от обявяване нищожността на този акт да се обоснове с издаден 10 години по-късно акт за отказ да се удължи срока на вече издаденото разрешително за водоползване, мотивиран с последващо намаляване дебита на реката под предвидения в разпоредбата на чл.118ж, ал.1, т.2 от ЗВ минимум.

Така постановеното определение е правилно.

Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд за липса на правен интерес у жалбоподателя да иска обявяване нищожността на Решение № ПО-01-2/11.01.2012г. на директора на БД“ЗБР“, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК във вр. с чл.236 от АПК.

В допълнение следва да бъдат изложени и следните мотиви, обуславящи правилност на обжалваното в настоящото производство определение, а именно:

Позоваването от страна на частния жалбоподател на Тълкувателно решение № 3/16.04.2013г., постановено по т.д. №1/2012г. по описа на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, не променя извода за липса на правен интерес от обжалване на конкретния административен акт.

Обжалваното Решение № ПО-01-2/11.01.2012г. на директора на БД“ЗБР“- гр. Благоевград е позитивно за дружеството- жалбоподател, срокът му на действие, след удължаването му с Решение № ПО-01-169/01.12.2015г. на същия административен орган до 12.01.2021г., отново е в негова полза. Същото дружество, построило и въвело в експлоатация собствената си МВЕЦ още през 2015г., e ползвало правата си по разрешителното за водовземане, преиздадено с твърдяното за нищожно решение на директора на БД“ЗБР“- гр. Благоевград поне до 2021г., а, предвид обжалването на Решение № ПО-01-102/09.09.2022г., с което е отказано удължаване срока на това разрешително и предвид липсата както на законова разпоредба, така и на изрично разпореждане за придаване на този административен акт на предварително изпълнение – практически до 21.05.2024г., когато същият влиза в сила / вж. Решение по адм.д. № 3439/2024г. по описа на ВАС /.

Не може да се обоснове наличие на правен интерес от позитивен за страната административен акт, от действието на който същата страна се е ползвала, само поради наличието на по-късно постановен друг акт, при това в друго производство, а именно – в производство по удължаване срока на вече издадено разрешително за водоползване, и то поради нововъзникнали обстоятелства по чл.118ж, ал.1,т.2 от ЗВ - когато средномногогодишното водно количество в реката е по-малко от 100.0л/сек. Видно от приложените по адм.д. № 856/2022г. по описа на АС-Благоевград / приобщено като доказателство към първоинстанционното дело, по което е постановено обжалваното в настоящото съдебно производство определение / хидроложки доклади от НИМХ и приета СТЕ, едва към м. май 2022г. се установява спадане на средномногогодишното водно количество под 100 л/сек – т.е. на 87 л./сек., въпреки че при издаване на оспореното решение, с което се преиздава разрешителното за водоползване, това водно количество към 2012 г.е било123л/сек. В този смисъл тази разлика в констатираните различни стойности на средногодишното водно количество по см. на чл.118ж., ал.1, т.2 от ЗВ към 2012 и към 2022г. не може да обоснове правен интерес от обявяване нищожността на административния акт, тъй като речният отток е динамичен процес и променлива величина, зависеща от природни фактори, а не от поведението на административния орган.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира частната жалба за неоснователна, поради което атакуваното с нея определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение