Определение № 187 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 858/2012 г.

Производството по делото е по чл. 247,ал.1 и чл.248, ал.1 ГПК. Подадена е молба от жалбоподателя К. С. У. с вх. № 4311/29.04.2013 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 154/11.04.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС, II г.о. в частта, с която молителят е осъден да заплати на С. С. У. – Д. сумата 2500 лв. разноски в производството по чл.288 ГПК за адвокатско възнаграждение. Според молителя сумата следва да се счита 1500 лв., така както е посочено в мотивите на определението. Подадена е молба от ответницата по жалбата С. С. У.-Д. с вх. № 56788/09.05.2013 г., с която е поискано изменение или допълване на определение № 154/11.04.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС, Второ гражданско отделение в частта на разноските, като в полза на молителката се присъдят направени разноски в размер на 600 лв. Подадена е молба вх. № 56517/29.04.2013 г. от ответницата по жалбата Р. Г. П., чрез адв.Ю. Б. за изменение на определение№ 154/11.04.2013 г. по гр.дело № 858/2013 г. на ВКС, Второ гражданско отделение в частта на разноските, като в полза на молителката се присъдят направени разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лв. К. С. У. като ответник по молбите на С. У. и Р. П. е изразил становище за неоснователността им. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че молбите на С. У. и Р. П. за изменение на определението на ВКС по гр.дело № 858/2012 г. в частта за разноските са подадени в едномесечния срок, предвиден в чл.248,ал.1 ГПК от процесуално легитимирани страни и са допустими. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на жалбоподателя К. У. е подадена от легитимирана страна и също е процесуално допустима. По основателността на всяка от молбите съдът намира следното: По молбата на К. С. У. за поправка на очевидна фактическа грешка: С определение № 154/11.04.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение съдът не е допуснал касационно обжалване на решение № I-74/21.06.2012 г. по в. гр. дело № 654/2008 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба, подадена от молителя-ищец К. У.. В мотивите на определението съдът е приел, че в полза на ответницата по касационната жалба С. У. следва да се присъди сумата 1500 лв. разноски по делото. С диспозитива на определението съдът е присъдил в полза на тази ответница по жалбата 2500 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Налице е допусната фактическа грешка, поради различие между формираната воля на съда и отразяването й в диспозитива на определението. Следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на посоченото определение на ВКС, като се впише сумата 1500 лв. присъдени разноски за производството по чл.288 ГПК в полза на С. У. и платими от К. У.. Следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в същото определение на ВКС в частта на посочения адрес на С. С. У., който да се счита [населено място], к-с”Б. М.”, [жилищен адрес]ап.ляв. По молбата на С. С. У.-Д. с вх. № 56788/09.05.2013 г. за изменение или допълване на определение № 154/11.04.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС, II г.о. в частта за разноските: С определение № 154/11.04.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС II г.о. е потвърдено определение от 16.08.2012 г. по в.гр.дело № 654/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на С. С. У. – Д. за допълване на решение № I – 74/21.06.2012 г. по в.гр.дело № 654/2008 г. на Бургаския окръжен съд в частта относно направените от молителката разноски за вещи лица и транспорт на вещите лица в размер на 1367 лв. В тази част определението на ВКС не подлежи на обжалване. Молбата на С. У. в частта й, с която иска изменение на определението на ВКС в посочената част има характер на частна жалба. Същата е процесуално недопустима, тъй като определението на ВКС в тази част не подлежи на обжалване и молбата в същата част следва да се върне. Със същото определение съставът на ВКС се е произнесъл по искането на С. С. У.-Д. за присъждане на разноски за производството по чл.288 ГПК и е приел, че в полза на същата следва да се присъдят разноски в размер на сумата 1500 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед на това съдът се е произнесъл по искането на молителката за присъждане на разноски за настоящото производство в пълен размер, поради което молбата за изменение или допълване на определението в частта за разноските за производството по чл.288 ГПК следва да се остави без уважение. По молбата на Р. Г. П. с вх. № 56517/29.04.2013 г. за изменение на определение № 154/11.04.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС, II г.о. в частта за разноските: С определение от 11.04.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на ВКС, II г.о. съдът не е допуснал касационно обжалване на решение № I – 74/21.06.2012 г. по в.гр.дело № 654/2008 г. на Бургаския окръжен съд по касационната жалба, подадена от ищеца К. С. У., чрез адв.Е. А.. Молителката Р. П. е ответник по касационната жалба. Същата е подала в срок отговор по касационната жалба на ищеца К. У., приложена на л.180 от делото на ВКС. Писменият отговор е обозначен, като подаден лично от ответницата по жалбата Р. П., съответно същият е подписан, без да е указано, че подписа е на адв.пълномощник. По делото на л.130 е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, от който се установява, че молителката Р. П. е упълномощила адв.Ю. Б. да изготви отговор по подадената касационна жалба от К. У. и да осъществява процесуално представителство по делото пред ВКС. Както се посочи от приложения отговор на Р. П. по касационната жалба на К. У. не се установява същият да е подаден чрез адв. Ю. Б., поради това искането за изменение на определението на ВКС в частта за разноските, направени от тази молителка следва да се остави без уважение. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение