Решение № 800 от 23.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2013 г.

Решение № 800 от 23.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Калинка Иванова Недкова срещу решение № 2177 от 12.08.2013 г. по адм. дело № 1170 по описа за 2013 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № 031202311 от 6.12.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 12 от 5.03.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна относно определени задължения на лицето за данък върху добавената стойност и лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и на съдопроизводствени правила, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на направени съдебни разноски. В съдебно заседание същата се поддържа от процесуалния представител адв. Илия Бобев. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Любка Стамова дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от лицето срещу ревизионен акт № 031202311 от 6.12.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 12 от 5.03.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на ревизирания субект в качеството му на физическо лице, като предмет на оспорване по административен ред, а след това и по съдебен ред е определеното задължение по ЗДДС за данък върху добавената стойност в размер на 22 915.81 лв., главница и лихва за забава в размер на 1 525.37 лв. за данъчен период м. 03.2012 г. В хода на административното производство е установено, че ревизираното лице е подало заявление за регистрация по ЗДДС, на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Извършена е проверка и е установено, че за перода от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. то е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация и не е подало заявления за това в законовоопределения срок. Издаден е акт за регистрация № 030421200007126 от 24.04.2012 г., връчен на 11.05.2012 г. Същият е оспорен по административен и съдебен ред, като е влязъл в сила, видно от решение № 2988 от 25.11.2013 г. по адм. дело № 3867 по описа за 2012 г., оставено в сила с решение № 9587 от 8.07.2014 г. по адм. дело № 826 по описа за 2014 г. на ВАС, осмо отделение. В обсъжданото административно производство е установено, че за времето от 1.01.2011 г. до 31.03.2012 г. лицето е осъществило сделки с недвижими имоти. По две от тях (нот. акт № 190/21.12.2011 г. и нот. акт № 198/27.12.2011 г.) предметът на договорите е продажба на правото на строеж, което на основание чл. 45, ал. 2 от ЗДДС, в приложимата редакция, представлява освободена доставка до момента на завършване на сградата в груб строеж, за която е учредено право. Тези две доставки конкретно не формират облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Другите две сделки, за които са издадени нот. акт № 175/28.11.2011 г. и № 177/5.03.2012 г., са с предмет продажба на недвижими имоти - ап. № 2 и ап. № 3, в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. "Ген. Гурко" № 51. За същата е представено удостоверение от 8.12.2012 г. за въвеждане в експлоатация. За тези два обекта, на основание чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 45, ал. 5, т. 1 и т. 4 от ЗДДС, е прието, че сделките с тях са облагаеми. Освен това ревизираното лице е осъществило продажба на право на строеж за самостоятелни обекти от сграда на етап "нулев цикъл", находяща се в гр. Варна, бул. "Мария Луиза" № 36 - подземно паркомясто № 5 и № 6, както и съответния процент идеални части от общите части на сградата. Тази доставка на основание чл. 45, ал. 2 от ЗДДС, в приложимата редакция, е приета за облагаема с оглед представеното разрешение за строеж от 28.09.2010 г. Констатирано е също, че за периода от 1.06.2011 г. до 1.03.2012 г. ревизираното лице е отдавало под наем посочените два апартамента под № 2 и под № 3, в изпълнение на договори за наем от 31.05.2011 г., на наематели физически лица. На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДС тези две доставки са освободени, понеже отдаването е под наем на физическо лице, което не е търговец, респ. те не формират облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. В хода на административното производство е установено също, че за периода от м. 08.1999 г. до м. 03.2012 г. ревизираното лице е участвало в 39 броя сделки с недвижими имоти, части от тях или вещни права, включително и в качеството му на купувач. На основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС административният орган е приел, че дейността на лицето по продажба на недвижими имоти, части от тях или вещни права, с оглед на цикличността и броя на извършените доставки, представлява независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС. Понеже същото към 28.12.2011 г. е достигнало облагаем оборот и е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.01.2012 г., на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за времето от изтичане на срока за подаване на заявлението за регистрация до датата на която е регистрирано от органа по приходите. За извършените продажби след 14.01.2012 г. ревизираното лице дължи данък, като с оспорения ревизионен акт за данъчен период м. 03.2012 г. на същото е определено по основание и размер задължение за ДДС и лихва за забава в посочените размери за осъществените от него доставки - продажби на недвижими имоти и на ограниченото вещно право, а именно правото на строеж. Конкретно това е продажбата на ап. № 3 от посочения административен адрес, за което е съставен нот. акт № 177/5.03.2012 г. и продажбата на право на строеж за паркоместа № 5 и № 6 от сградата, находяща се на бул. "Мария Луиза" № 36. Административният съд - Варна в мотивите си подробно е изложил фактите по делото, което прави и настоящият съдебен състав, но с оглед на основните спорни моменти по делото, повдигнати като касационни възражения в жалбата, с която е сезиран. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел като спорен въпросът относно това дали той като физическо лице е реализирал независима икономическа дейност, понеже е признал това още в административното производство, подавал е ГДД, както и заявление за регистрация по ЗДДС, което от своя страна е израз на невникване от страна на първоинстанционния съд във фактическата и правната сложност на спора, с който е бил сезиран. Произнасянето по това дали лицето е осъществявало независима икономическа дейност се дължи от първоинстанционния съд, понеже обект на облагането с данък върху добавената стойност са сделките или приравнените на тях действия, както е в процесния случай, поради което то се явява дължимо и правилно осъществено, понеже е изключение от правилото. По второто касационно възражение, което е относно неправилното разбиране от страна на съда, че основният спорен момент е дали е натрупан облагаем оборот и коя е датата на настъпване на задължението за подаване на заявление, след като спорът е дали конкретните сделки по продажбата на посочените апартаменти могат да се третират като осъществяване на независима икономическа дейност, още повече че имотът е един и се ползва като семейно жилище, настоящият съдебен състав намира, че и то е неоснователно. Правните съображения на съда, които са обстойни и се основават на събраните по делото доказателства, писмени и гласни (частично), както и изслушаните експертизи, се явяват абсолютно необходими за осъществяване преценката дали оспорения ревизионен акт е законосъобразен. Изводите на съда са относно вида, характера и вида на ползването на недвижимия имот - апартамент № 3, предмет на нот. акт № 177/5.03.2012 г. и наличието на отделно ползване и продажба за и на обсъжданите два недвижими имота, т. е. и на апартамент № 2, предмет на нот. акт № 175/28.12.2011 г. Правилен е и изводът на съда, че за останалите елементи от облагането по реда на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС - наличие на доставки, за които не е начислен ДДС, след възникване на задължението за регистрация и датата, на която лицето е регистрирано по реда на ЗДДС, няма спор по делото. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение