Определение № 83 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 938/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 448/29.01.2015 год. срещу определение № 94/19.01.2015 год. по ч.гр.дело № 530/2014 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх.№ 1877/27.11.2014 год. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 160/07.11.2014 год. по ч.гр.дело № 342/2014 год. на Маданския районен съд в частта за разноските от 1 800 лева за адвокатско възнаграждение с прекратяване производството по в.ч.гр.дело № 530/2014 год. на Смолянския окръжен съд. Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят Община-Р., ЕИК[ЕИК], представлявана от кмета Р. В. П., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон тъй като тринадесет частни жалби са изпратени по пощата с придружително писмо изх.№ 5732/25.11.2014 год., което представя. От ответника по частната жалба адвокат С. Я. Ч., представляван от адвокат Б. М. Ч. е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност понеже липсва отбелязване пред първоинстанционния съд, че жалбата е изпратена по пощата, а от представената обратна разписка не се установява какво е съдържанието на пратката поради липса на описание. Претендира за направените по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на общината на 12.11.2014 год., а жалбата е подадена в съда на 27.11.2014 год. с вх.№ 1877, поради което е просрочена. Частната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Определението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е съобразил, че частната жалба е постъпила на 27.11.2014 год. в 10.54 часа` като липсват доказателства да е изпратена по пощата, след двуседмичния срок за обжалване на заповедта за разноските според чл.413, ал.1 ГПК. От представеното в настоящото производство известие за доставяне от ПС № 5732/25.11.2014 год.(получено писмо на 27.11.2014 год. от районен съд-Мадан) не се установява да е обратна разписка във връзка с депозираната частна жалба по чл.413, ал.1, пр.2 ГПК, изготвена на 24.11.2014 год. и постъпила в канцеларията на първоинстанционния съд с вх.№ 1877/27.11.2014 год., поради което правилно е прието, че е просрочена и процесуално недопустима. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по частната жалба се присъжда адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 700 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение