Решение № 2795 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. З. от [населено място], общ. Сопот, чрез адв. Г. Гънчев, АК – Пловдив, против Решение № 4351 от 13.05.2025 г. по адм. д. № 1338/ 2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на А. Ш. З. от [населено място], [адрес], срещу Заповед № РД-09-170/ 27.05.2024 г. на Кмета на Община Сопот и е осъден А. Ш. З. да заплати на Община Сопот разноски. Според касатора обжалваното Решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Прави оплакване, че Решението е насочено срещу ненадлежна страна по спора – починало лице, а не към неговите наследници. Изтъква, че е подадена молба от С. А. З., като син на починалия А. Ш. З., за конституирането му като страна по спора на мястото на наследодателя му, с която молба е било заявено, че поддържа подадената от баща му жалба срещу административния акт, но въпреки това Решението е произнесено срещу починалото лице. Останалите доводи са по същество на спора. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – Кмет на Община Сопот, чрез процесуален представител, адв. Л. Начева, АК – Пловдив, в писмен отговор оспорва жалбата и иска Решението да бъде оставено в сила. Не изразява становище по наведения от касатора довод за произнасяне на съда спрямо ненадлежна страна, а само по същество на спора относно законосъобразността на оспорената Заповед. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба съобразно изложения в нея довод за ненадлежна страна. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, данните по делото, изразените от страните становища, както и след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт, подлежащ на последващ инстанционен контрол, е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба от 18.06.2024 г. на А. Ш. З. от [населено място], общ. Сопот, чрез адв. Гънчев, против Заповед № РД-09-170/ 27.05.2024 г. на Кмета на Община Сопот, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), му е наредено да премахне незаконен строеж: „Постройка допълващо застрояване" с площ от 32.30 кв. м и „Плътна ограда“ с дължина 4.90 м, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 00480.501.182 по КККР на [населено място]. На л. 60 от първоинстанционното дело е приложено Удостоверение за наследници изх. № 0086/ 02.10.2024 г., издадено от Кмета на Кметство Анево, от което е видно, че жалбоподателят А. Ш. З. е починал на 30.09.2024 г., като е оставил за наследници съпруга, двама сина и дъщеря. Приложен е и препис от Акт за смърт № 0008/ 30.09.2024 г., удостоверяващ смъртта на А. Ш. З.. В съдебно заседание на 12.11.2024 г. адв. Гънчев, като пълномощник на жалбоподателя, е представил тези два документа и е изразил становище, че следва да бъдат конституирани двамата наследници (неясно кои), за които е заявил, че наследяват и процесния имот. Съдът е преценил, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото, не е дал ход и е оставил производството без движение до заявяване от наследниците на жалбоподателя дали поддържат жалбата и дали искат да продължат делото, като им е бил даден 14-дневен срок за това. Наследниците обаче не са били уведомени за Протоколното определение, нито делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за установяване адресите на наследниците и съответно съобщаване на указанията от съдебно заседание. Последвала е молба от адв. Гънчев, с която е заявено от името на С. А. З., че поддържа жалбата и моли да бъде конституиран като страна в производството. С Определение № 10173/ 22.11.2024 г. съдът е заличил като жалбоподател А. Ш. З. и е конституирал като жалбоподател С. А. З., един от синовете на А. З., като е насрочил открито заседание по делото. Въпреки че починалото лице е заличено като страна по делото, съдът се е произнесъл, като е посочил отново него като страна по делото, вкл. го е осъдил за разноски. Горното налага извода, че обжалваното Решение на Административен съд - Пловдив е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК, правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда, а съобразно текста на чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът спира производството в случай на смърт на някоя от страните, като с оглед чл. 230, ал. 1 от ГПК производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3 - 6 и сам взема необходимите мерки. При така разписаните норми съдът е бил длъжен да издири всички наследници и да им даде възможност да заявят дали поддържат жалбата и дали желаят да бъдат конституирани на мястото на наследодателя си, но това не е било сторено. На следващо място, въпреки че е бил конституиран един от наследниците, то съдът е приел в Решението си, че страна по делото е починалото лице и се е произнесъл спрямо него. В този смисъл съдебният акт е постановен по отношение ненадлежна страна, в случая заличена страна, и е недопустим. Същевременно с поведението си съдът е препятствал ефективното реализиране на защита от страна на останалите наследници. Конституирането на точните страни и произнасянето спрямо същите представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. Неизпълнението на това задължение от съда налага обжалваното Решение да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване с изложеното по-горе относно конституирането на страните и произнасяне спрямо правилните страни. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,