Решение № 161 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6509/2014 г.

Решение № 161 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6509/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на С. С. А. от [населено място] чрез адв. К. Т. срещу решение № 1571 от 01.08.2014г по гр. дело № 2135/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.06.2014 г по гр. д № 22/2014 на Районен съд - Асеновград относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. М. К., които права са предоставени на бащата местоживеенето е определено при него, при определен режим на лични контакти с другия родител - сега касатор и е определена дължимата издръжка. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необосновано. Въззивният съд не е възприел правилно фактическата обстановка, направил е превратни изводи, част от които въз основа на твърдения в отговора на исковата молба, каквито майката на детето не е заявявала. Неправилни и необосновани, въз основа на показания на заинтересовани свидетели са изводите на съда за причината, поради която майката е напуснала семейното жилище. Съдът не е съдействал и за изясняване на обсотятелства, решаващи с оглед интереса на детето, като не е допуснал искатата с въззивната жалба съдебно-психиатрична експертиза. Съдът има служебно задължение да събере доказателства в тази връзка, а именно в интерес на детето ли е да бъдат запазени съществуващите за него условия на живот към момента при бащата, същите съответстват ли на нуждите му. Исканата експертиза е била със задача да се установият емоцианалните и физически потребности на детето, което е на ниска възраст. Доказателство не е допуснато в нарушение на указанията по т. 3 от ТР № 1/2013 г по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК. Съображения са развити от адв. Т., пълномощник на касаторката . Ответникът по касационната жалба М. Р. К. е заявил отговор, с който оспорва съображенията за отмяна на решението. Съобразени са обстоятелствата по делото. Изследвани са и родителските качества. Няма установена практика детето да се предоставя само на майката, съдът решава на база доказателствата . С определение № 231 от 05.03.2015 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като с обжалваното решение противоречиво е бил разрешен въпрос за служебните задължения на въззивния съд да събере и служебно доказателства, когато това е необходимо за прилагане на императивна норма, съгласно указаното в т. 1 ТР № 1/2013г по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК съчетано прилагане на служебното, диспозитивното и състезателното начало в процеса при попълване на делото с доказателства пред въззивната инстанция. В случая по настоящето дело, при спор между родителите на кой от тях да се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете на три годишна възраст, въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивната жалбоподателка по чл. 266, ал. 3 ГПК за назначаване и изслушване на съдебно- психиатрична експертиза, която след среща с детето и родителите му да даде заключение за емоционалните и физически потребности, интелектуалното, физическо и психическо развитие и как би се отразило "откъсването от майката". Съображението на Пловдивски окръжен съд е, че психиатрична експертиза по така поставената (или друга задача) не е необходима, тъй като по делото е депозиран социален доклад. По въпроса, обусловил допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд състав на III г. о намира следното: При разгледан иск на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 от СК, въззивният съд следва да съобразява указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете . При произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат, а въззивните функции се осъществяват и в защита на публичен интерес. Според правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото (чл. 14 от Конституцията на Република България), закрилата се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето. Съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение и не само следва да прецени твърдение на страна или направено доказателствено искане, въпреки че е извършено след установените в ГПК срокове, но и в съответните производства е длъжен да отстрани пропуските на първоинстанционния съд по въпроси от служебна компетентност. Възиззивният съд е длъжен да прояви активност при събиране на доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора между родителите, като служебно прецени и съответното доказателствено средство. Изготвените от специализираните държавни органи по Закона за закрила на детето становища и доклади са важно средство за попълване на делото с информация, необходима на съда при отчитане интересите на детето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да осигури участие на съответната дирекция "Социално подпомагане" към АСП като специализиран орган в хода на съдебното производство по реда на ГПК, или е приел непълен социален доклад по реда на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, когато в доклада социалният работник не е засвидетелствал контакт с детето, няма преки данни за начина на отглеждането му и липсва становище, както и информация по този въпрос, тогава въззивният съд следва да изпълни служебните си задължения, да възложи на специализираните органи ново проучване, паралелно или въз основа на изготвения допълнителен доклад да прецени необходими ли са и специални знания на вещо лице психолог по конкретен въпрос, макар че специални знания за формиране на преценка дали тригодишно дете има нужда грижите на майката, не са необходими. Предвид отговора на поставения правен въпрос, касационната жалба е основателна. Въззивният съд не е проявил дължимата активност. Приложеният по делото пред първа инстанция социален доклад на Дирекция " Социално подпомагане", отдел "Закрила на детето" [населено място] от 10.04.2014 г има сведения за материалните и битови условия за отглеждане на дете, заявени по отделно от двамата родители в местожителството им, без ангажирано становище и свидетелстваща информация на социалния работник относно самото дете и начина, по който същото се отглежда при бащата . От съществено значение при тези обстоятелства е кой и как полага заместващата грижа за детето, как се възпитава и развива то в настоящата среда, не само през обсъждания от съдилищата период от три месеца през лятото на 2013 г., за който период страните са ангажирали доказателства в спора си как е била проявявана родителска грижа тогава, но и понастоящем, в хода на делото, доколкото има данни, че близкото обкръжение на бащата в негово отсъствие препятства, или най-малкото не съдейства майката да вижда детето си, а по същество пред въззивния съд се твърди, че детето не я познава. Липсата на становище на АСП - Дирекция Асеновград по тези въпроси не отменя, а обуславя в засилена степен служебната активност на съда, чиято решаваща преценка е императивно скрепена от закона с необходимостта а винаги да бъде в интерес на детето. Безпредметно е да се обсъждат останалите касационни оплаквания в жалбата за необоснованост на решението, щом изводите на съда по същество са били изградени без да се изпълнят изрично предписаните в закона предпоставки, които са гаранция за правилността им . Обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да предприеме указаните по- горе процесуални действия относно попълването на делото с факти. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.