Решение № 325 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 533/2009 г.

Решение № 325 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 533/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. П. Ш., Н. Д. М., С. Д. П. и С. Д. Д. против решение № 804 от 19.12.2008 г. по гр. д. № 866/08 г. на Софийски окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответникът по касация Б. С. С. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в жалбата касационни основания във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението от 23.05.2008 г. по гр. д. № 399/07 г. на Елинпелинския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. П. Ш., Н. Д. М., С. Д. П. и С. Д. Д. против Б. С. С. установителен иск за собственост на следните недвижими имоти: двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с използваеми тавански помещения и гараж в приземния етаж, първи етаж със застроена площ 100 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня - столова, баня - тоалетна, баня, мокро помещение, антре и складови помещения; втори етаж със застроена площ 100 км., състоящ се от две спални, дневна, кухня - столова, баня и тоалетна, баня, мокро помещение, антре и две складови помещения със прилежащо мазе от зимнично помещение; гараж - работилница застроен на 30.65 кв. м., П., коридор и три складови помещения, построена в парцел II - 483 в кв. 153 по плана на [населено място]. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с договор от 1990 г. в полза на ответника е било учредено право на строеж от [община] върху парцел II - 483. Към този момент парцелът е бил със статут на държавен, тъй като е бил отчужден от бившите собственици - наследодателите на ищците по реда на ЗПИНМ. С решение № 47/23.07.1992 г. на Кмета на [община] на основание чл. 2 ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др. отчуждаването е било отменено. Въззивният съд е приел, че с това решение в лицето на бившите собственици е възстановена само т. нар. "гола собственост" върху дворното място, при зачитане на обременяващото го право на строеж. Оттук е заключил, че ищците не се легитимират като собственици на построената в дворното място жилищна сграда на основание чл. 92 ЗС, а правото на собственост е придобито от ответника по силата на учреденото му право на строеж, доколкото няма доказателства да е изгубил това право поради отказ от него или придобиването му от друг. С определение № 30/10 от 12.01.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дали решението по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., с което се възстановява правото на собственост върху отчужден имот, е противопоставимо на трети лица, на които преди реституцията е било учредено право на строеж. В решение № 614 от 05.06.2003 г. по гр. д. № 508/02 г. на ВКС, I. г. о., е прието, че решението по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., с което се отменя отчуждаването на недвижими имоти, извършено за благоустройствени цели, има вещноправно действие, което е по отношение на всички, включително и на третите лица, носители на ограничено вещно право на строеж, както и че с отмяната на отчуждаването отпадат обременяващите имота вещни права. Цитираната практика е неприложима към настоящия казус, тъй като, видно от мотивите на решението на ВКС, даденото разрешение е с оглед друга фактическа обстановка, при която учреденото върху отчуждения имот право на строеж в полза на трети лица, не е било реализирано към момента на влизане в сила на реституционния закон. Настоящият случай не е такъв. По делото е установено, че към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. във възстановения на ищците имот са били изградени сутерена и първия етаж от къщата, за която е било учредено право на строеж на ответника. Въпросът за действието на решението по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. по отношение на трети лица, принципно е разрешен в т. 4 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че то не ги обвързва, тъй като те не са били страни в административното производство по отмяна на отчуждаването, което се развива между кмета на общината и лицата, направили искането. Когато с реституцията са засегнати техни права, могат да се защитят с възражения за нищожност или материална незаконосъобразност на реституционното решение в рамките на исковия процес по спор за собственост, в който им се противопоставят неговите вещноправни последици. С отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. се прекратява и учреденото от държавата право на строеж на трети лица само ако към момента на влизане на закона в сила строителството на сградата не е започнало. Основание за този извод дава разпоредбата на чл. 2 ЗВСВНОИ, която визира като условие за отмяна на отчуждаването на незастроен недвижим имот върху него да не е започнало фактическо строителство. Ако това условие не е налице, т. е. строежът е започнал, независимо от степента на завършеност на сградата, имотът няма да подлежи на реституция. Предвид установеното по делото, че към момента на влизане в сила на рестуционния закон са били изградени сутерена и първия етаж от жилищната сграда, за която ответникът е имал учредено от държавата право на строеж, правилно въззивният съд е приел, че това право не е било прекратено и след завършване на сградата ответникът е придобил правото на собственост върху нея. Застрояването на сграда в чужд имот в изпълнение на валидно учредено право на строеж изключва действието на приращението. По изложените съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на наведените с касационната жалба основания по чл. 281, т. 3 ГПК следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът