Определение № 8020 от 18.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуални кодекс (АПК).

Образувано е по искане на адвокат Д. Аврамова, пълномощник на В. Д. В., за изменение на определение №5597/29.05.2025 година по адм.д. №3608/2025 година по описа на Върховния административен съд в частта на разноските. Твърди, че възнаграждението от 400 лева неправилно е присъдено на В. Д. В., страна по делото, вместо на адвокат Д. Аврамова, предвид правното основание на помощта – чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

По молбата не са постъпвали възражения.

При извършена служебна проверка за допустимост на молбата, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, от страна с правен интерес.

Разгледана по същество, молбата е основателна, при следните изводи от правна страна:

1.Съгласно разпоредбата на чл. 143 АПК съдът присъжда на страните по делото държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат в зависимост от изхода на спора, направеното искане от съответната страна за присъждането им и представените доказателства за реалното им извършване.

Разноските на страната за водене на делото се дължат, ако са претендирани своевременно. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор. Тя може да бъде осъществена само по висящ процес и то, когато искането е своевременно отправено пред съда, разглеждащ спора. За да бъде валидно заявена претенцията следва да се направи искане за присъждане на разноски и да се представят доказателствата за сторените в производството разноски.

2.В конкретната хипотеза В. Д. В. чрез адвокат Д. Аврамова претендира разноски за адвокат в изявление обективирано в отговора на частните жалби по адм.д. №3608/2025 година по описа на Върховния административен съд. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно. Отчитайки изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждането им и представения списък с разноски, при отразяване на оказана „безплатна правна помощ“, касационният състав е приел, че на ответника по частната жалба се дължат разноски в размер на 400 лева.

3. Основателно е възражението на адвокат Д. Аврамова, че в хипотеза на „безплатна правна помощ“ обаче касационният състав е следвало да присъди разноските в полза на адвоката, а не на страната, която той представлява. Хипотезата на „безплатна правна помощ“ е изключение от правилото, че разноските се присъждат на страната, както и изключение от правилото, че трябва да се представят доказателства за извършването им.

4. В чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗА са посочени изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал „безплатна правна помощ“, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Трябва да е налице и своевременно заявено искане за присъждане на разноските по делото. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като осъди другата страна да го заплати на адвоката.

5. В конкретния случай, помощта е оказана на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, като на основание чл. 38, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК за адвокатската услуга, предоставена по делото от адв. Д. Аврамова възнаграждението от 400 лева следва да се присъди на адвоката, а не на страната, която адвоката представлява – В. В..

Предвид гореизложеното, съставът на ВАС