Решение № 1564 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10459/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия, подадена чрез пълномощник юрисконсулт В. Тодорова, срещу решение № 863/07.08.2025 г. постановено по адм. дело № 201/2025 г. по описа на Административен съд гр. Видин. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че бъде ангажиран процесуален представител.. Касаторът навежда доводи, че първоинстанционното решение е недопустимо, а евентуално се прави искане да се отмени изцяло като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Ответникът – Т. А. А., не изразява становище по постъпилата жалба. Ответниците Териториална експертна лекарска комисия при МБАЛ „Света Петка" АД, гр. Видин, Териториално поделение на НОИ гр. Видин, Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин и Агенция за хората с увреждания не изразяват становище по касационната жалма Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба, поради недопустимост на първоинстанционното решение, алтернативно като неправилно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посочените по-горе касационни основания и доказателствата по делото, констатира, че решението е недопустимо. Административно дело № 201/2025 г. по описа на АдмС Видин е образувано по жалба вх. № 1372/25.06.2025 г., депозирана от Ю. А. Б. против Експертно решение № 91223 от заседание 56 от 06.06.2025г. на НЕЛК Специализиран състав по вътрешни, хирургични и нервни болести София, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 91220 от 18.12.2024г. за освидетелстване на Т. А. А. от [населено място], обл.Видин, и е върнато МД за ново освидетелстване от ТЕЛК. Към жалбата не е приложено пълномощно за упълномощаване на жалбоподателя да представлява освидетелстваното лице пред съда, като такова пълномощно липсва по делото и по административната преписка. Въпреки направените от ответника и заинтересованата страна възражения за недопустимост на производството, съдът е разгледал правния спор и е постановил обжалваното решение. Правото на жалба е субективно материално право, което може да бъде упражнено от неговия носител или надлежно упълномощено от него лице. Във втората хипотеза абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство е наличието на представителна власт. Ако представителят не е надлежно упълномощен или не отговаря на условията да осъществява процесуално представителство, производството не може да се развие. Съдът е длъжен служебно да следи за наличието на представителна власт, тъй като освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява пред съд чужди права ( чл. 26, ал. 2 ГПК). В случая не е предвидена възможност правата на освидетелствано лице от органите за медицинска експертиза да бъдат предявени от някой друг. Когато жалбата е подадена чрез представител - по закон или пълномощие, трябва да се приложат доказателства, удостоверяващи представителната власт. Ако представителят не е надлежно упълномощен, или макар и упълномощен не отговаря на условията по закон да осъществява процесуално представителство на страната, тогава жалбата е нередовна, съответно не е могла да инициира валидно процесуално правоотношение пред първоинстанционния съд. Доказването на представителната власт на сочения пълномощник по делото, се извършва чрез представянето на писмено пълномощно, подписано от страната - чл. 33 ГПК. Жалбата с вх. № 1372/25.06.2025 г. до АдмС Видин е подписана от лице, което не е установило твърдяното си качество на надлежен процесуален представител на страната - жалбоподател по смисъла на чл. 32, т. 1 ГПК, към датата на завеждане на делото. Липсват и доказателства за потвърждаване на извършените от него действия, както допуска разпоредбата на чл. 101 ГПК. Задължение на всеки съд, съгласно чл. 7 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните и в подобен случай, с оглед констатирания порок във връзка с подаването на жалбата от адресата на обжалвания акт, респективно за представителството на жалбоподателя, следва да се дадат указания за отстраняване на недостатъка, включително чрез възможността за потвърждаване. Правото на жалба принадлежи на правоспособни лица, носители на правомощието да повдигнат пред съда правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено нещо. Съгласно чл.147 ал.1 от АПК това право принадлежи на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт или за които той поражда задължения. Това право не може да бъде упражнени от друго лице, освен ако това не е предвидено в закон. Такава възможност е предоставена на пълномощниците, като в този случай надлежната представителна власт в съдебното производство - правомощието на едно лице да извършва от името и за сметка на представлявания правни действия, е абсолютна процесуална предпоставка за валидността на извършените процесуални действия, респ. - за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно. Липсата на доказателства за представителна власт на лицето, подало жалбата, налагат извод за приложението на разпоредбата на чл. 142б от АПК. Тази норма овластява съдът служебно и във всяко положение на делото да следи за наличие на законна представителна власт. При констатираната им липса, на жалбоподателя следва да се даде подходящ срок да представи необходимите доказателства, респ. съдът е бил длъжен да укаже на Ю. А. Б. да представи пълномощно за процесуално представителство, респ. жалбата да бъде подписана лично от Т. А. А. или да се представи саморъчно подписан от нея екземпляр, като се потвърдят извършените от Ю. Б. действия. По изложените съображения обжалваното решение е постановено при нередовна жалба, респективно липса на представителна власт, съставляващи абсолютна процесуална предпоставка за надлежно извършване на съдопроизводствени действия, поради което следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи и служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде на Т. А. А. и Ю. А. Б. нарочни указания, съобразно посоченото в мотивите на настоящото решение. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение