Решение № 4441 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 473/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Д. С., чрез адв. Д. Москова, против Решение № 8725/15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 518/2025 г. по описа на Административен съд Бургас /АС – Бургас/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо /УП/ изх. № 02-020-6500/11715#6/18.01.2024 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му, в която е допуснато намаление за заявени за подпомагане схеми и мерки за кампания 2019 г.: по СЕПП в размер на 19 084.41 лева, по ЗДП – 10975.28 лева, по СПП – 4116.00 лева, по подмярка 13.1/НР1 – 18116.38 лева и по мярка 12/Натура 2000 – 10897.17 лева и са наложени санкции за бъдещ период: по СЕПП – 17 409.07 лева, по СПП – 2 935.14 лева, по мярка 12/Натура 2000 – 10897.17 лева и по подмярка 13.1/НР 1 – 18 116.38 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, че заявените за подпомагане площи са недопустими поради липса на регистрирано правно основание. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.Постъпило е писмено становище на 02.03.2026 г. от процесуалнипредставител адв.Москова, с което поддържа касационната жалба, няма докателствени искания и развива съображения по съществото на спора.Прилага списък на разноски. Ответната страна Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /(ДФЗ/, чрез юриск. Гъркова в писмен отговор от 04.12.2025 г. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Делото се разглежда за втори път пред АС - Бургас, след като с Решение № 2912/20.03.2025 г., постановено по адм. дело № 10485/2024 г., Върховният административен съд е отменил Решение № 5764/05.08.2024 г., постановено по адм. дело № 202/2024 г. по описа на АС - Бургас и е върнал делото за ново разглеждане с дадени задължителни указания по приложение на материалния закона. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че към 12.04.2019 г. жалбоподателят е бил регистриран в интегрираната система за административен контрол /ИСАК/ като земеделски производител с уникален регистрационен номер /УРН/ [номер]. За кампания 2019 г. жалбоподателят е подал заявление до ДФЗ - Разплащателна агенция /РА/ с УИН [номер] вх. № 18992801/12.04.2019 г., с което е заявил подпомагане по следните схеми и мерки за директни плащания: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/, Компенсаторни плащания по Натура 2000 и рамковата директива за водите /Мярка 12/, Компенсаторни плащания в планинските райони /Подмярка 13.1/НР1/. Към заявлението били приложени Таблица на използваните парцели за 2019 г., Приложение за кандидатстване по мярка 12 и др. документи и декларации. При подаване на заявлението били извършени автоматични проверки на въведените данни и отбелязани открити несъответствия, с детайлизиране на конкретно посочени грешки. С УП с изх. № 02-020-6500/11715 от 04.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., е оторизирана и изплатена сума в размер на 1 056.19 лева по ЗДП, намалена с 10 975,25 лева. За всички останали заявени суми за плащане – за СЕПП в размер на 19 084.41 лева, за подмярка 13.1/НР в размер на 18 116.38 лева, за мярка 12/Натура 2000 в размер на 10 897.17 лева и за СПП в размер на 4 116.60 лева е оторизирана сума в размер на 0,00 лева. В УП е посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19а от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията, за кампания 2019 г. са наложени санкции за бъдещ период в размер както следва: по СЕПП – 17 409.07 лева, СПП – 2 935.14 лева, подмярка 13.1/НР 1 – 18 116.38 лева и мярка 12/Натура 2000 – 10 897.17 лева. Това УП било оспорено по съдебен ред и отменено с Решение № 1017/30.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1425/2023 г. на АС - Бургас, като съдът е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение е издадено второ УП с изх. № 02-020-6500/11715#6/18.01.2024 г. от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което е оторизирана сума за плащане в общ размер на 1056,19 лева по заявени схеми/мерки за кампания 2019 г., обективирана в Таблица 14: Оторизирани са суми в лева, както следва: СЕПП – при искана сума от 19 084.41 лева, намаление в размер на 19 084.41 лева и оторизирана сума в размер на 0 лева; ЗДП – при искана сума от 12 031.47 лева, намаление в размер на 10 975.28 лева и оторизирана сума в размер на 1056.19 лева; СПП - при искана сума от 4 116.60 лева, намаление в размер на 4 116.60 лева и оторизирана сума в размер на 0 лева; подмярка 13.1/НР1 - при искана сума 18 116.38 лева, намаление в размер на 18 116.38 лева и оторизирана сума в размер на 0 лв.; мярка 12/Натура 2000 – при искана сума 10 897.17 лева, намаление 10 897.17 лева и оторизирана сума в размер на 0 лева. С УП са наложени и санкции на основание чл.19а от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014, представляващи санкции за бъдещ период, както следва: СЕПП – 17 409.07 лева; СПП -2 935.14 лева; мярка 12 – 10 897.17 лева; подмярка 13.1/НР – 18 116.38 лева. В УП е било посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителните административни проверки и проверки на място /в съответствие с чл.37 от ЗПЗП/. С Решение № 5764/05.08.2024г., постановено по адм. дело № 202/2024 г., обжалваното УП е отменено, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане при съобразяване с мотивите към решението. С Решение № 2912/20.03.2025 г., постановено по административно дело № 10485/2024 г. на ВАС, решението на АС - Бургас е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на задължителните указания по смисъла на чл. 224 от АПК. При така установената фактическа обстановка съдът в изпълнение указанията на ВАС, дадени с Решение № 2912/20.03.2025 г., постановено по адм. дело № 10485/2024 г. е извършил проверка относно законосъобразността на оспореното УП на основание по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. АС - Бургас е посочил, че в Таблица №1 са описани композитните номера на заявените за подпомагане БЗС/парцели, за които не е установено правно основание за ползването им, което е видно от отразяването в колона 10. За недопустими за подпомагане са обявени 130 парцела, които според първите пет цифри от композитния им номер, който съвпада с ЕКАТТЕ /единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици/ на населеното място, се намират в землищата на шест села в община Руен – село Вишна с ЕКАТТЕ 11363, село Дропла с ЕКАТТЕ 23755, село Речица с ЕКАТТЕ 62548, село Рудина с ЕКАТТЕ 63166, село Снежа с ЕКАТТЕ 67725 и село Ясеново с ЕКАТТЕ 87638. От писмото от Директора на Дирекция „Идентификация на земеделски парцели“ при МЗХ се установява, че липсват регистрирани правни основания на името на жалбоподателя за ползване на земеделски земи в посочените землища. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства в това число и от представените от жалбоподателя при новото разглеждане на делото 20 бр. договори за наем, не се установява описаните в Таблица 1 на процесното уведомително писмо 130 имоти да са били ползвани от жалбоподателя на годно правно основание, което да е било регистрирано в Общинска служба „Земеделие“ - Руен в сроковете, предвидени от законодателя, поради което правилно е прието от административния орган, че това са недопустими за подпомагане площи и не е оторизирал за тях суми, прилагайки чл.43, ал.3, т.7, вр. чл.41, ал.9 от ЗПЗП. От представените от жалбоподателя договори не може да бъде обоснован различен извод, тъй като техен предмет са земеделски земи, находящи се в землища на населени места, различни от селата Вишна, Дропла, Речица, Рудина, Снежа и Ясеново, община Руен. Относно начислените санкции съдът е приел, че съгласно чл. 19, § 1 и § 2 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014, ако във връзка с дадена група култури по член 17, §1, площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика, ако тази разлика превишава 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената площ. В случая санкциите правилно са определени при прилагане на чл.19а, §1 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., според който, ако по отношение на група култури по чл.17, §1 декларираната площ по схеми за помощ, предвидени в дял ІІІ, глави 1, 2, 4 и 5 и дял V от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, и по мерките за подпомагане, посочени в членове 30 и 31 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013, надвишава установената в съответствие с чл.18 площ, помощта или подпомагането се изчисляват въз основа на установената площ, намалена с 1.5 - кратния размер на установената разлика, ако тази разлика е по – голяма от 3% от установената площ или по – голяма от 2 ха, като административната санкция не превишава 100% от сумите, основаващи се на декларираната площ. При така установеното от фактическа и правна страна в заключение съдът е приел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалноправните норми. По така изложените мотиви съдът е постановил решението си. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт, след като е събрал относимите за спора доказателства, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е извел правилни и законосъобразни изводи. Спорният по делото въпрос е допустими ли са за подпомагане заявените със заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2019 г. от С. Д. С. парцели, подробно описани в Таблица 1 от процесното УП, предвид възприетото от административния орган правно основание за недопустимост - чл. 41, ал. 9 от ЗПЗП, съгласно която разпоредба когато при извършване на проверката по ал. 7 и 8 не бъде установено регистрирано правно основание съгласно ал. 4, Разплащателната агенция прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, т. е. намалява размера на плащането или отказва плащане. Задължението за регистриране на правното основание за ползване на земята от заявителя е уредено в чл. 41, ал. 3 – 4 от ЗПЗП като условие за получаване на подпомагане. Съгласно посочените разпоредби земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани съгласно чл. 4, §4 от Регламент /ЕС/ 2021/2115, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието и храните. Регистрирането се извършва до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата по чл. 32, ал. 5. Съдът правилно е приел, че от заключението по допуснатата и приета по делото Съдебно - техническа експертиза е видно, че съгласно подаденото заявление за подпомагане, описаните имоти съответстват на БЗС в землището на с. Дрянковец, община Айтос, с обща площ в размер на 8.61 ха. Само за тях има географско припокриване и регистрирано правно основание за ползване от заявените общо за подпомагане 98.08 ха в землищата на с.Дрянковец, общ. Айтос и селата Вишна, Дропла, Речица, Рудина, Снежа и Ясеново, община Руен. В конкретния случай жалбоподателят е очертал за подпомагане площ в размер на 98.08 ха, а площта, попадаща географски в границите на имотите с реално регистрирано правно основание за ползване е 8.61 ха. ИСАК не е генерирала предупреждение за грешка, тъй като заявените за подпомагане площи /98.08 ха/ не надвишават като размер площите, за които има регистрирано правно основание за ползване /104.037 ха/. В изпълнение на дадените от ВАС указания от жалбоподателя са изискани договорите, за които твърди, че има регистрирани правни основания за описаните в УП парцели в таблица 1 с определена недопустима площ общо 89.47 ха. С. е представил 20 броя договори, подробно описани от първоинстанционния съд. АС-Бургас правилно е приел, че предмет на тези договори за наем са земеделски земи, находящи се в землища на населени места различни от селата Вишна, Дропла, Речица, Рудина, Снежа и Ясеново, община Руен, поради което същите не могат да оборят констатациите на административния орган, че процесните имоти са били ползвани от жалбоподателя на годно правно основание и това основание е било регистрирано в Общинска служба „Земеделие“ - Руен в сроковете, предвидени от законодателя. Обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че наложените санкции са правилно определени при прилагане на чл.19а, §1 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 г. Неоснователни са наведените от касационния жалбоподател доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд и необоснованост на решението. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. При този изход на спора претенцията на ответника за разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му бъде присъдена сума в размер на 102,25 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение