Определение № 50300 от 25.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1912/2021 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба вх. № 509091 от 10.11.2022 г. от ЗАД „Армеец”, [населено място] за превеждане по посочената в молбата банкова сметка на сумата 152 312 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на решение № 155 от 30.06.2021 г. по в. т. д. № 51/2021 г. на Великотърновски апелативен съд. Настоящият състав, като взе предвид данните по делото, намира, че молбата е основателна. Сумата, чието превеждане се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд (където се намира и понастоящем, видно от служебна бележка от 22.11.2022 г.) от ЗАД „Армеец”, [населено място] на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК с преводно нареждане от 16.07.2021 г., издадено от „Централна Кооперативна Банка” АД, [населено място], по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 195 от 21.07.2022 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Следователно, налице е влязло в сила решение, по смисъла на чл. 296, т. 3 ГПК, с което касаторът ЗАД „Армеец”, [населено място] е осъден да заплати на Л. К. Л. от [населено място] сумата 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2 312 лв. – обезщетение за имуществени вреди, като внесеното от него обезпечение трябва да бъде използвано съобразно предвиденото в закона предназначение – за гарантиране изпълнението на осъдителното въззивно решение. В този смисъл са и разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно, обаче, от издадените от Частен съдебен изпълнител М. Ц., рег. № 840 с район на действие Софийски градски съд удостоверения изх. № 23514/08.11.2022г. и изх. № 23569/09.11.2022г. се установява, че понастоящем дългът на дружеството-касатор по образуваното от взискателя Л. К. Л. изп. д. № 20218400400881 за процесните суми (ведно с лихви и разноски) е погасен изцяло. С оглед изложеното, следва да се приеме, че доколкото присъдените с въззивното решение вземания вече са погасени от касатора, внесената от него гаранция по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК подлежи на връщане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение