Определение № 4413 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3534/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЕТ „Р.- Е. Ц.“, с ЕИК[ЕИК], [населено място], подадена чрез пълномощника адв. А. Г. М. от САК, срещу разпореждане № 15887/23.06.2025 г. по ч.гр.д. № 1276/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 62502/22.05.2025 г., подадена от ЕТ „Р.- Е. Ц.“, срещу определение № 8481/29.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1276/2025 г. на СГС. В частната жалба се твърди, че в определения от съда срок за отстраняване на нередовности по върнатата му частна касационна жалба, жалбоподателят не е изпълнил единствено указанието за прилагане на пълномощно за редовно учредена представителна власт на адв. М. за осъществяване на представителство пред ВКС, тъй като с молба от 09.06.2025 г. изрично е посочил, че по делото още пред СРС е представено пълномощно, в което изрично е записано, че се отнася за водене на делото до окончателното му завършване пред всички съдебни инстанции, поради което с него е учредена редовна представителна власт в производство пред ВКС, доколкото не е уговорено друго. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу разпореждане, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: С определение № 8481/29.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1276/2025 г. на СГС, се е произнесъл: по частна жалба на ЕТ „Р.- Е. Ц.“, подадена чрез пълномощника адв.А. М., и по частна жалба на С. Д. Д., подадена чрез пълномощника адв.А. А., срещу определение № 23374/05.06.2024 г. по гр.д. № 15420/ 2024 г. по описа на СРС. Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба с вх. № 62502/22.05.2025 г. от ЕТ „Р.- Е. Ц.“. Въззивният съд е приел, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, но същата е нередовна, тъй като към нея не било представено доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса за обжалване в размер на 15 лв., както и не било представено пълномощно за адв.А. М. подал частната жалба, за процесуално представителство пред ВКС. С разпореждане от 26.05.2025 г. на жалбоподателя са били дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да отстрани констатираните нередовности на частната жалба. В предоставения срок на 09.06.2025 г., частният жалбоподател е депозирал молба с която е представил доказателства за заплатената държавна такса, а по отношение на указанията за представяне на пълномощно изрично е посочил, че такова е било представено по делото още в производството пред СРС, и в него изрично е посочено, че включва упълномощаване и пред ВКС. С обжалваното разпореждане № 15887/23.06.2025 г., като е констатирал, че в указания срок процесуалният представител на жалбоподателя не е предприел действия за изпълнение на указанията му за представяне на пълномощно, на основание чл.286, ал.1, т.2, вр. с чл.262, ал.2, т.2 от ГПК съдът е върнал частната касационна жалба. Разпореждането е неправилно. Основателно е оплакването на жалбоподателя, че представителната власт на упълномощения от него адвокат произтича от пълномощното, представено пред първоинстанционния съд, което е в сила до окончателното завършване на делото. Представителната власт на процесуалния представил по дадено дело се определя по обем от пълномощното, като, съгласно чл. 34 ГПК, същото може да бъде общо /ал. 1/ или изрично /ал. 2/. В случая, на л.22 от гр.д. № 15420/2024 г. по описа на СРС, е представено пълномощно от ЕТ „Р.- Е. Ц.“ в полза на адв.А. М., с което същият е упълномощен да представлява страната пред съдилищата по всички съдебни дела /вкл. гр.д. № 15420/2024 г. на СРС/ до окончателното им приключване във всички инстанции – т.е. пълномощното е общо по своя характер, като съгласно чл. 34, ал. 1 ГПК дава право на адвоката да извършва всички съдопроизводствени действия. За подаване на касационна жалба/касационна частна жалба не се изисква друго изрично пълномощно, щом представеното по делото е за всички инстанции и в този смисъл доводите на съда, че при подаване на частната касационна жалба страната трябва да приложи адвокатско пълномощно, са неправилни. Разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК има предвид случаите, в които касационната жалба е подписана от адвокат, който за първи път е пълномощник на страната или обема на представителната власт е бил ограничен до приключване на делото пред въззивната инстанция /чл. 34, ал. 4 ГПК/. В случая, след като упълномощаването не е ограничено изрично за някоя от инстанциите, то важи до свършването на делото във всички инстанции. Следователно съдът не е имал основание да изисква от страната да представя адвокатско пълномощно за подадената частна касационна жалба, тъй като такова е било налично по делото, нито да връща жалбата. С оглед на това, разпореждането за връщане се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивната инстанция за продължаване действията по администриране на частната касационна жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение