Определение № 1427 от 23.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2026 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 и чл.309, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на С. Г. М., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните си деца М. И. В. и Е. И. В. за отмяна на определение рег. № 4682 от 21.10.2025 г., постановено по гр. д. № 1682 по описа за 2025 г. на Районен съд-Русе, V граждански състав, в частта, с която като привременни мерки по отношение на малолетното дете Е. И. В. е определен режим на лични отношения на бащата И. В. И. с детето. В молбата се иска и спиране на изпълнението на определението в тази част. И. В. И. застъпва становището, че молбата за отмяна е недопустима, а по същество-неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Съобразно разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на съдебния акт. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК. В разглеждания случай с определението, чиято отмяна се иска, районният съд е постановил в производство по спорна администрация привременни мерки относно упражняването на родителските права. С оглед интереса на детето е определено по какъв начин тези права трябва да бъдат упражнявани от родителите занапред до приключване на делото. Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на детето и тази цел не следва да бъде възпрепятствана по реда на чл. 309, ал. 1 ГПК, тъй като би довело до обезсмисляне на самите мерки/определение № 394 от 10.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3132/2015 г. на IV ГО/. Ето защо молбата за спиране на изпълнението трябва да бъде оставена без уважение. Определението, чиято отмяна се иска, е акт на съдебна администрация, чиито предмет е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Тези актове се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Актовете не са годни да породят сила на пресъдено нещо, поради което не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. В този смисъл са указанията на т. 4 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и трайната практика на ВКС по отношение на актовете, свързани със споровете относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между родителите и детето/определения № 359 от 8.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2019 г. на IV ГО, № 223 от 12.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2087/2020 г. на IV ГО, № 1531 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 584/2025 г. на III ГО и много други/. Ето защо молбата за отмяна на определението на Русенския районен съд следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство трябва да бъде прекратено. При този изход на спора молителката дължи на И. В. И. 800 лв./409,03 евро/ разноски за настоящото производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение