Определение № 1280 от 26.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4308/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 664/07.04.2023 г. по гр. дело № 4308/2022 г. по описа на ВКС, настоящият състав е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, касационна жалба с вх. № 47211/25.07.2022 г., подадена от Д. М. Н., чрез адв. А. Д., против въззивно решение № 1266/31.05.2022 г., постановено по в.гр.д. № 13484/2021 г. по описа на Софийски градски съд, и е прекратил производството по делото. При този изход от спора е осъдил касатора да заплати само на единия ответник по касация, а именно на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Постъпила е молба от другия ответник по касационната жалба - М. Г. М., чрез адв. М. Я. от САК, за изменение на определение № 664/07.04.2023 г., в частта за разноските. С молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е представен документ за платежно нареждане, удостоверяващ плащането на адвокатско възнаграждение. Препис от молбата е връчен на насрещната страна, като не е постъпил отговор. Молбата е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна – ответник по касация в производството по чл. 288 ГПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно разясненията, дадени в т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, отнесени към селективната фаза на касационното производство, налагат извода, че страните в касационното производство следва да заявят искане за присъждане на разноски, да представят списък на същите, както и доказателства в подкрепа на искането си най-късно до датата на насроченото закрито заседание за произнасяне по искането за допускане на касационното обжалване. В случая в отговора на касационната жалба е изложено искане за присъждане на платено адвокатско възнаграждение, като в него е инкорпориран и списък за разноските по чл. 80 ГПК на молителя. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна, тъй като не са представени доказателства за извършване на разноски от тази страна за касационното производство до постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Доказателствата за заплащане на адвокатското възнаграждение са представени след постановяване на акта по чл. 81 ГПК, чието допълване в частта за разноските се иска. Процедурата по чл. 248, ал. 1 ГПК служи за поправка на допуснати грешки от съда при присъждане на разноските, а не и за отстраняване на допуснат от страната пропуск във връзка със защитата ѝ относно разноските по делото, в случая - пропуск да се представят доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение до постановяване на акта по чл. 81 ГПК. С оглед изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение. Разноски в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение