Решение № 966 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 231/2009 г.

Решение № 966 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 231/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291, т. 1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Я., С. М. М., П. М. П., М. и Е. Г. М. и В. А. Х., чрез адв. пълномощник М. Д., срещу решение № 1243 от 28.11.2008 по гр. дело № 1395/2008 г. на Варненски окръжен съд., с което е оставено в сила решение № 1431 от 29.04.2008 г. по гр.д. № 10033/2007 г. на Варненски районен съд, по отхвърлен иск за вреди в следствие на допуснато по съдебен ред обезпечение и наложена обезпечителна мярка спиране на съдебно изпълнение Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила при игнориране на писмени доказателства, които не са оспорени. Неправилно иска е квалифициран от въззивния съд на две правни основания - чл. 45 от ЗЗД и чл. 322, ал. 1 от ГПК, което е довело и до неправилна преценка относно противоправния характер на поведението на ответниците, чиято отговорност е лична и е следвало да бъде ангажирана. Ответниците по касационната жалба М. П. П. и Г. Д. П. са заявили отговор, с който оспорват оплакванията срещу решението. С определение № 209 от 4.03.2009 г. на ВКС, III г.о жалбата е допусната до разглеждане по същество на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по въпроса за правното основание на иска за обезщетение на причинени в следствие на наложена обезпечителна мярка вреди, които ответникът може да претендира от ищеца в случая по чл. 322, ал. 1 от ГПК (отм.), прилагат ли се правилата на непозволеното увреждане спрямо отговорността, предмет на този иск, или се касае за вид обективна отговорност, от вида на обезпечителните. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В обжалваното решение Варненски окръжен съд е приел, че с оглед изложените от ищците обстоятелства има основание да обсъди претенцията им както на основание чл. 45 от ЗЗД - доколкото се иска заплащане на обезщетение за вреди от предявяване на иск при твърдение за злоупотреба с процесуални права, така и на основание чл. 322, ал. 1 от ГПК, предвид претендирането на вреди от допуснато обезпечение по същия иск, като отхвърлен с влязло в сила решение. Освен че е изключил възникването на деликтна отговорност при упражняването на материални права по исков ред от ответниците, което не може да се квалифицира като злоупотреба с право, въззивният съд се е занимал и с материалните предпоставки на отговорността по чл. 322, ал. 1 от ГПК, като е приел за недостатъчно отговорността да възникне единствено с оглед формалните условия, т.е да е налице допуснато обезпечение по иск, който е бил отхвърлен с влязло в сила решение, а е било необходимо и да се докаже такава конкретна вреда, която да е пряка последица от наложената обезпечителна мярка. Даденото от Варненски окръжен съд разрешение поставя въпрос за правната квалификация на претенция, при която са изложени факти, обземани от основанието по чл. 322, ал. 1 от ГПК, но наред с това се поддържа от правна страна и превратно упражняване на обезпечения иск, вече разгледан от съдилищата и отхвърлен с влязло в сила решение. В тези случаи, между които и процесния, твърденията в защитата на ищеца за противоправност и злоупотреба с право на иск от насрещната страна, не са относими към предявеното основание и не обуславят квалификация по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Приключилият с влязло в сила решение съдебен процес не обективира деликтно поведение за страната, потърсила съдебна защита, поради това и отговорността за вреди в случая е регламентирана в специален институт, уреден с нормата на чл. 322, ал. 1 от ГПК (отм.). Търсената по този ред отговорност е обезпечителна, както е приемал Върховния съд в своята практика, вкл. приложеното решение № 2009 от 1965 г., гр.д. 1260/1965 г. на I г.о. на ВС, а и по-новата съдебна практика (напр. реш № 29 от 4.02.1998 г. гр.д. 449/1997 г., петчленен състав ВКС) Тази практика сочи правилната квалификация на иска за случаи, в което спрямо привлечените към отговорност лица, чиито обезпечен иск е разгледан и отхвърлен по съдебен ред, се претендира обезщетение във връзка с последиците от наложената обезпечителна мярка, независимо каква квалификация на претенцията си е дал ищеца с исковата молба. Макар в обжалваното решение Варненски окръжен съд да не е ревизирал категорично разбирането на първостепенния съд, че по претенцията за вреди в хипотезата на чл. 322, ал. 1 от ГПК ищецът следва да докаже всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност в лицето на привлечените ответници, включително противоправното им поведение, въззивният съд е постановил правилно решение, с оглед задължението си да разгледа спора по същество при съответна, с оглед основанието на иска, квалификация. Решението на първата инстанция е оставено в сила, след като са обсъдени изложените обстоятелства по чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.) като материални предпоставки и решаващият извод е формиран с оглед на това, че ищците не са установили вреда. Докато Варненски окръжен съд е приел, че елементите на деликтната отговорност подлежат на обсъждане, изводите не са решаващи. Оплакванията на касаторите във връзка с решаващите съображения на въззивния съд са неоснователни. Спрямо частен писмен документ, в чието съставяне страната, на която се противопоставя, не е участвала, важи правилото на чл. 144 от ГПК (отм.). Писмени договори между ищците и трети лица за облигация помежду им, свързана с имуществено разместване, не удостоверяват неговото настъпване и не са достатъчни, за да се приеме имуществената вреда за установена по отношение на привлечените ответници. В случая силата на писмените доказателства се определя от закона, а не от процесуалната активност на насрещната страна по реда на чл. 154 от ГПК (отм.) Като правилно и законосъобразно, въззивното решение следва да бъде потвърдено . Касаторите следва да заплатят установените по делото разноски на ответниците в размер на 700 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.