Определение № 1029 от 23.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 434/2023 г.

Постъпили са две молби от ищцата Ф. Е. Х., чрез процесуалния й представител - адв. П. И. от АК-Пловдив, съответно: 1/ с вх. № 5980/05.04.2024 г. – с искане за издаване заверен препис от постановеното по настоящото дело решение и изпълнителен лист, за събиране на присъдената в полза на молителката сума от понесени в производството по чл. 47 ЗМТА разноски и 2/ с вх. № 6147/08.04.2024г., за изменение на решението, в частта му с характер на определение, по възмездяване на разноски, с допълнително присъждане на страната такива от платено адвокатско възнаграждение – за разликата над присъдените 3 500 лева и до размера от 5 000 лева, както и сумата 1 564,66 лева - заплатена държавна такса. За да се произнесе по молбите, настоящият състав констатира следното: С окончателно решение № 16 от 08.02.2024 г. по настоящото дело е прогласена нищожността на постановеното на 02.12.2022 г., от Едноличен арбитър Стоян Мемцов при Арбитражен съд към Асоциация за развитие на правото, решение по ВАД № 20220008/2022г., с което по отношение на Ф. Х. е признато за установено, че „Пимк Билд„ ЕООД не дължи на същата сумата от 19 558,30 лева с ДДС, предоставена като задатък, съгласно чл. 2.1 от сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот, претендирана с качество на неустойка, съгласно чл. 13.3 от договора. С решението „Пимк Билд„ЕООД е осъдено да заплати на Ф. Х. направените в производството пред ВКС разноски от 3 500 лева – платено адвокатско възнаграждение, съгласно първото по ред представено по делото / с исковата молба / пълномощно на адв. П. И., инкорпориращо и разписка за заплащането на сумата / в проведеното открито съдебно заседание е представен последващо сключен договор за правна помощ от 25.10.2023г., с договорено и удостоверено за заплатено възнаграждение от 5 000 лева /. Предвид гореизложеното, първата от молбите се явява основателна и следва да бъде уважена, като се разпореди издаване за страната заверен препис от решението, както и изпълнителен лист по присъдената сума от разноски, в размер на 3 500 лева. Втората молба се явява недопустима, като подадена след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, както считано от датата на постановяване на окончателното съдебно решение, отразена в същото – 08.02.2024 г., така и от датата на влизането му в сила / дата на завършеното му подписване от членовете на състава, като електронен документ и като такъв – с осигурен до него публичен достъп / - 20.02.2024 г., съгласно обявеното в ЕИСС. Като просрочена, молбата следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение