Определение № 4084 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2014/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. М. против решение № 160 от 07.02.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2770 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, в частите, с които е отменено решение №36 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 256 по описа за 2021 г. на Пернишкия окръжен съд за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основанине чл. 432, ал.1 от КЗ над 12 000 лв. до 20 000 лв., искът за тази разлика е отхвърлен и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. Касаторът твърди, че в обжалваните части въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса относно определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с указанията на т. II на ППВС № 4/1968 г., тъй като обезщетението не е съобразено с тежестта на получените травматични увреждания, с лимитите на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ и с конкретната икономическа обстановка в страната. Ответникът по касационната жалба ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационното обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: М. М. е изложила в исковата молба, че на 26.11.2020 г. е пострадала от пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на лек автомобл „Ауди А4“ с рег. [рег.номер на МПС], който не е спазил забранителния сигнал на светофарната уредба, преминал е на червено и е ударил управлявания от нея лек автомобил. В резултат от произшествието тя е претърпяла подробно описаните в исковата молба увреждания, за които е поискала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с което виновният водач е сключил застраховка „Гражданска отговорност“. В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило предявения иск по основание и размер. Пернишкият окръжен съд е приел, че пътнотранспортното произшествие е предизвикано от противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Ауди А4“, който е застрахован срещу гражданската си отговорност в ответното дружество, поради което това дружество дължи обезщетение на ищцата за причинените и неимуществени вреди. Определил е този размер на 20 000 лв. въз основа на възрастта на пострадалата, многобройните контузии, от които тя е изпитвала болки в период до 30 дни, както и от последвалото посттравматично стресово разстройство и фобия от возене в автомобил. Софийският апелативен съд е намалил обезщетението за неимуществени вреди на 12 000 лв. За да достигне до този резултат, въззивният съд е отчел датата на процесното застрахователно събитие – 26.11.2020 г., икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2020 г., както и характера и степента на уврежданията, а именно кръвонасядане с размери 7/5 см. по предно-вътрешната повърхност на ляво коляно - контузия на коляното /травма на коляното/; кръвонасядане с размери 8/3,5 см. в дясна тазобедрена област към слабинната гънка, специфична от пристягане в резултат на поставен предназен колан; кръвонасядане с размери 3/2 см. по предната повърхност на дясно коляно по средата; кръвонасядане с размери 5/4 см. по дясната лопатка в долната трета; контузия на шията; контузия на пръсти на дясна ръка; мозъчно сътресение с по-лек характер - без загуба на съзнание, изразяващо се в гадене, повръщане, световъртеж, главоболие, намалена концентрация, ориентация и памет, вегетативна симптоматика. Съобразил е, че след преглед от лекар - психиатър на ищцата е поставена диагноза постравматично стресово разстройство, изразяващо се в безсъние, тревожно-депресивна симптоматика с фобия от пътуване с автомобил и чести и ярки спомени за преживяното от типа "проблясъци", като за лечение е била назначена обезболяваща, успокоителна и нервопротективна терапия. В резултат от описаните травми ищцата е изпитвала силни болки през първите 10 дни, които постепенно за период от около 20-30 дни са отзвучали. Към момента на изготвянето на съдебно-медицинската експертиза не са налице последици от физическите травми, които да не са преодолени. Към същия момент захватът на дясната ръка е възстановен напълно и не е установен дефицит на коленните стави. В обобщение според въззивния съд размерът от 12 000 лв. е съответен на установените обстоятелства: ищцата е търпяла интензивни болки от нараняванията, но те са били за срок от около десет дни, а до един месец се е възстановила. Нараняванията не са били тежки, а претърпяното мозъчно сътресение е било от лека степен без загуба на съзнание, лечението е било медикаментозно, без да се налага престой в болнично заведение и към момента ищцата е напълно физически възстановена от травмите, от които няма да останат трайни последици. При анализа на тези мотиви на въззивния съд настоящата инстанция не констатира противоречие с практиката на ВКС по повдигнатия въпрос. Не е пропуснато нито едно обективно съществуващо и доказано по делото обстоятелство, което обуславя размера на обезщетението за неимуществени вреди, а критериите са оценени в тяхната цялост в съответствие с указанията на т. ІІ на ППВС №4/1968 г. и на приложимата практика на ВКС. Съгласно т. II от ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В настоящия случай при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е анализирал е и е съобразил посочените критерии. Не е пропуснал да вземе предвид икономическата конюнктура и най-вече обстоятелствата, които не позволяват присъждане на по-висок размер на обезщетението. Тези обстоятелства са, че получените наранявания не са били тежки, лечението е било медикаментозно, без да се налага престой в болнично заведение и към момента ищцата е напълно физически възстановена от травмите, от които няма да останат трайни последици. Ето защо не се установява отклонение от практиката на ВКС по повдигнатия въпрос или необходимост от промяна на тази практика, поради което не са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 или т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. При този изход на спора М. К. М. дължи на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД 2 880 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,