Определение № 446 от 28.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5535/2015 г.

Производството е с правно основание чл.282 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на искането на З. Р. Р. от [населено място] за спиране на изпълнението на въззивно решение № 107 от 10.06.2015г. по в.гр.д. № 1513 по описа за 2014г. на Пловдивски апелативен съд, срещу което е подала касационна жалба с вх. № 6293 от 4.09.2015г., въз основа на която е образувано настоящето дело. С разпореждане от 12.11.2015г., на основание чл.282 ал.2 т.1 ГПК е определено обезпечение за внасяне от молителката в размер на 358 671.73лв. в предоставен 7 –дневен срок, като на страната е указано, че ако не внесе посочената сума в срок, искането ще бъде оставено без уважение. За указанията на съда /видно от върнатото съобщение/ страната лично е била уведомена на 30.11.2015г. В предоставения й срок обезпечение не е внесено. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и липсата на внесено обезпечение в определения срок, намира искането за неоснователно по следните съображения: Съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК, задължително условие за спиране на изпълнението на постановен акт е представянето на надлежно обезпечение, което при решения за парични вземания, съответства на присъдената сума. При липса на внесено обезпечение в посочения от закона размер, която да гарантира възможността за обезщетяване на евентуално причинени вреди, спиране на изпълнението не е възможно. Предвид изложеното, Върховният касационен съд,