Определение № 130 от 28.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 1105/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е съдебно производство – НЧХД № 12130/2016г., по описа на Софийски районен съд по подадена частна тъжба от И. П. Д. за престъпление по чл.148 ал.1, т.1 и т.2, пр.2-ро вр.чл.146,ал.1, пр.1-во от НК. Делото е било изпратено в СРС съобразно нормата на чл.36 от НПК от Врачански РС, където е била депозирана частната тъжба. С разпореждане от 20.09.2016г. съдията – докладчик при 98-ми състав на СРС е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за определяне по подсъдност по правилата на чл.43,т.1 от НПК, тъй като подсъдимият и свидетелите при довеждане, трима на брой, били с адрес в [населено място]. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.43, т.1 от НПК делото да бъде възложено за решаване от съда по местоживеене на посочените лица, а именно РС-Враца, позовавайки се на бързина и процесуална икономия.. Съставът на ВКС счете, че не са налице основания за промяна на подсъдността, тъй като подсъдимият е само един, а той и посочените свидетели не отговарят на критерия за множественост, залегнал в чл.43,т.1 от НПК. В тази норма няма изведен самостоятелен критерий за провеждането на производството бързо и икономично, а той следва да бъде изведен от посочения такъв за множественост. Това налага производството да бъде разгледано от този съд, комуто е подсъдно деянието съобразно чл.36, ал.1 от НПК и който се явява Софийският районен съд. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, I НО,